Укротителят на лъвове

– Ще ни излезе цяло състояние. Пътуванията, разходите, работното време... Ръководството никога няма да се съгласи – каза Мелберг и даде на Ернст парче кифла под масата.

Патрик се въздържа да не въздъхне шумно. Да работиш с Мелберг понякога беше като бавно да ти вадят зъб. Нищо не протичаше лесно и безболезнено.

– Ще се заемем с този проблем, когато му дойде времето. Няма да се учудя, ако случаят бъде сметнат за толкова важен, че средствата бъдат предоставени от държавата.

– Бихме могли наистина да се съберем всички – каза Мартин и се наведе напред. – Може би трябва да предложим да се срещнем в Гьотеборг?

– Да, това е отлична идея – каза Патрик. – Аника, можеш ли да се заемеш с координацията? Знам, че през уикенда ще е трудно да откриеш повечето хора, но бих искал нещата да се случат възможно най-бързо.

– Разбира се – каза Аника и записа задачата в тефтера си, слагайки голяма удивителна отстрани.

– Вярно ли е, че сте видели и жена ти в Гьотеборг? – попита Йоста.

Патрик завъртя очи.

– Явно тук е невъзможно нещо да остане в тайна.

– А? Ерика е била в Гьотеборг? И какво е правила? Пак ли си пъха носа в нашата работа? – Мелберг възнегодува толкова бурно, че косата му падна над ухото. – Трябва да се научиш да държиш жена си изкъсо. Не може да търчи наоколо и да пречи на разследването.

– Говорих с нея и това няма да се повтори – каза Патрик спокойно, но усети как у него отново се прокрадва вчерашното раздразнение.

Не проумяваше как така Ерика не осъзнава, че с действията си може да затрудни полицейската работа и да забърка голяма каша.

Мелберг го зяпна.

– Знаеш, че тя рядко те слуша.

– Да, но обещавам да не се повтаря – каза Патрик. Знаеше, че на думите му не може да се има много доверие, затова побърза да смени темата. – Йоста, ще разкажеш ли пак това, за което ми се обади вчера?

– Кое точно? – попита Йоста.

– За двете ти разходки. Звучат интересно, най-вече втората.

Йоста кимна. Бавно и методично разказа за разговора с Юнас и за кетамина, откраднат точно преди изчезването на Виктория. Обясни как е свързал жалбата на Катарина с настоящия случай и накрая описа как е открил цигарения фас в двора.

– Добра работа – каза Мартин. – Значи стаята на Виктория се вижда добре от двора на онази жена?

Йоста се протегна. Рядко получаваше похвали заради проява на самоинициатива.

– Да, вижда се всичко. Мисля, че човекът е стоял там и е пушил, докато е гледал вътре. Намерих фаса точно на мястото, където Катарина е видяла нечии силует.

– И фасът е пратен за анализ? – вметна Патрик.

Йоста отново кимна.

– Да, и още как. Турбьорн вече го е получил, така че ако има ДНК по него, ще можем да го сравним с това на евентуалния заподозрян.

– Нека не си вадим прибързани заключения, но мисля, че именно похитителят е шпионирал от двора – каза Мелберг и сключи ръце върху корема си. – Сигурно за да си изгради представа за навиците на Виктория, така че по-късно да може да я отвлече. Не можем ли да направим както в онова английско село? Да тестваме всеки жител на Фелбака и после да сравним резултатите с тези от фаса. И хоп, мъжът е в ръцете ни. Просто и гениално.