Укротителят на лъвове

Тина отвори една врата в дъното на коридора и Ерика влезе вътре. Нямаше представа как изглеждат стаите на затворничките. Може би бе гледала твърде много американски сериали, защото очакваше нещо като килия с подплатени стени. Вместо това стаята изглеждаше приятно и уютно, поне доколкото беше възможно. Прилежно оправено легло, нощно шкафче с будилник и малък розов порцеланов слон, който спеше сладко, както и маса с телевизор отгоре. Малкият прозорец беше разположен високо, но все пак пропускаше доста светлина и бе украсен с жълти пердета.

– Лайла мисли, че не знаем.

Тина отиде до леглото и застана на колене.

– Това редно ли е? – попита Ерика и погледна към вратата.

Не знаеше дали е по-притеснена, че Лайла може да се появи, или че някой началник може да ги спипа как нарушават правата ѝ.

– Имаме право да разглеждаме всичко в стаята ѝ – каза Тина и пъхна ръка под леглото.

– Да, но аз не съм от персонала – възрази Ерика, опитвайки се да овладее любопитството си.

Тина извади една малка кутия, изправи се и ѝ я подаде.

– Искаш ли да видиш, или не?

– Искам, естествено.

– Добре, аз ще пазя. Вече знам какво има вътре.

Тина отиде до вратата, открехна я и надникна в коридора. След като ѝ хвърли притеснен поглед, Ерика седна на леглото с кутията в скута си. Ако Лайла се появеше, цялото доверие, което може би все още ѝ имаше, щеше да се изпари. Но как да устои на изкушението да види какво има в кутията? Тина, изглежда, смяташе, че ще ѝ се стори интересно.

Ерика вдигна капака напрегнато. Не знаеше какво е очаквала, но съдържанието на кутията я изненада. Извади изрязаните статии една по една, докато мислите се въртяха хаотично в главата ѝ. Защо Лайла събираше изрезки за изчезналите момичета? Защо се интересуваше от тях? Ерика прегледа набързо статиите и установи, че Лайла е събрала почти всичко, което местната преса и вечерните вестници бяха изписали за отвличанията.

– Може да се върне всеки момент – каза Тина, вперила поглед в коридора. – Но не си ли съгласна, че е странно? Нахвърля се на вестниците веднага щом пристигнат. След това моли да ѝ ги дадем, след като всички са ги прочели. Не знаех за какво са ѝ, преди да открия кутията.

– Благодаря – каза Ерика и внимателно постави обратно изрезките. – Къде стои кутията?

– До крака на леглото, в ъгъла – каза Тина, която продължаваше да се оглежда за Лайла.

Ерика върна кутията на мястото ѝ. Не беше сигурно как може да използва това, което току-що бе научила. Може би не означаваше нищо. Може би Лайла просто изпитваше най-общ интерес към изчезналите момичета. Хората се вманиачаваха за какво ли не. Но в същото време не ѝ се вярваше случаят да е такъв. Имаше нещо общо между живота на Лайла и онези момичета, които нямаше как да е срещала. И Ерика смяташе да открие какво е то.