Укротителят на лъвове

– Тя има ли семейство?

– Да, омъжена е за испанец и има син и дъщеря.

– Майка ти се е грижила за Петер. Защо за него, а не и за Луис?

Лайла се засмя силно.

– Мама никога не би могла да се грижи за Флика28. Но с Петер беше различно. Той и мама много си допадаха.

– Флика?

Ерика погледа Лайла въпросително.

– Да, така я наричахме – каза Лайла тихо. – По-точно Владек започна да ѝ вика така и името остана.

Бедното дете, помисли си Ерика. Опита да овладее гнева си и да се съсредоточи върху въпросите, които трябваше да зададе.

– И защо Луис, или Флика, не е можела да живее при майка ти?

Лайла я погледна предизвикателно.

– Чисто и просто беше дете, което изискваше много внимание. Това е всичко, което мога да кажа по въпроса.

Ерика разбра, че така няма да стигне доникъде, затова смени темата.

– Какво мислиш е станало с Петер, когато майка ти е... починала?

По лицето на Лайла се изписа малко тъга.

– Не знам. Той просто изчезна. Мисля...

Тя преглътна и като че ли ѝ беше трудно да произнесе думите.

– Мисля, че може би просто не е издържал. Никога не е бил особено силен. Беше чувствително момче.

– Искаш да кажеш, че според теб е отнел живота си?

Ерика опита да зададе въпроса възможно най-внимателно. Първоначално Лайла не реагира, но после кимна бавно и обезсърчено.

– Но тялото му така и не беше открито – каза Ерика.

– Да.

– Трябва да си невероятно силна, за да преживееш всички тези загуби.

– Човек е способен да преживее повече неща, отколкото би предположила. Когато се налага – каза Лайла. – Не съм особено вярваща, но казват, че Бог не товари хората с повече, отколкото могат да издържат. И явно знае, че аз мога да издържа много.

– Днес има помен в църквата във Фелбака – каза Ерика, наблюдавайки внимателно Лайла.

Беше рисковано да споменава Виктория.

– Така ли?

Лайла я погледна въпросително, но си личеше, че много добре знае за какво говори Ерика.

– Да, за момичето, което изчезна и по-късно почина. Сигурно си чула за нея. Казваше се Виктория Халберг. На родителите ѝ трябва да им е много трудно. Както и на родителите на останалите момичета, които още не са открити.

– Да, би трябвало.

Лайла като че ли се бореше да запази спокойствие.

– Представяш ли си, дъщерите им ги няма, а сега, като знаят на какво е била подложена Виктория, сигурно минават през всички кръгове на ада при мисълта, че същата съдба може би е сполетяла и техните момичета.

– Знам само каквото съм чела във вестниците – каза Лайла и преглътна. – Но сигурно е ужасно.

Ерика кимна.

– Следиш ли случая по-отблизо?

Лайла се поколеба.

– Мм, тук четем вестници всеки ден. Така че го следя, колкото и всички останали.

– Разбирам – каза Ерика, мислейки си за кутията със старателно сгънати изрезки, която лежеше скрита под леглото на Лайла.

– Знаеш ли, много съм изморена. В момента не мога да говоря повече. Ще трябва да дойдеш пак някой друг ден – каза Лайла и се изправи рязко.