Укротителят на лъвове
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191509843
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Укротителят на лъвове». Краткое содержание книги:
– Първо, не знаем дали става дума за мъж – каза Патрик с подчертано търпение. – И второ, не можем да сме сигурни, че виновникът живее тук, като се имат предвид и другите отвлечени момичета. По-скоро редица неща сочат, че отговорите могат да се намират в Гьотеборг.
– Винаги си такъв песимист – каза Мелберг, недоволен, че брилянтният му план е разбит.
– Или по-скоро реалист – захапа го Патрик, но веднага съжали. Ненужно беше да се ядосва на Мелберг. Ако се поддадеше на това чувство, нямаше да му се види краят. – Чух, че Паула е била тук вчера? – каза той, а Мелберг кимна.
– Да, поговорих си с нея за случая и онова за отрязания език като че ли ѝ напомни за нещо, което е видяла в стар доклад. Проблемът е, че не си спомня какво и къде. От кърменето е.
Мелберг завъртя показалец до слепоочието си, но Аника изсумтя и той свали рязко ръката си. Ако имаше човек, когото Мелберг не желаеше да ядосва, това беше секретарката на участъка. И може би Рита, когато партньорката му беше в лошо настроение.
– Паула седя няколко часа в архива – каза Йоста. – Но не мисля, че откри това, което търсеше.
– Не, днес пак ще дойде.
Мелберг се усмихна вяло на Аника, която още го гледаше вторачено.
– Надявам се знае, че няма да получи бонус за това – каза Патрик.
– Да, наясно е. Ако трябва да съм честен, струва ми се, че има нужда да се махне от къщи за малко – добави Мелберг в рядък миг на просветление.
Мартин се усмихна.
– Сигурно съвсем не я свърта, щом предпочита да виси в архива.
От усмивката цялото му лице грейна и Патрик осъзна колко рядко се случваше това понастоящем. Наистина трябваше да хвърля по едно око на Мартин. Едва ли беше лесно да скърби за Пия, да живее като самотен баща и в същото време да участва в обременяващо разследване.
– Да, но се надявам от това да има някаква полза за нея – каза Патрик и също се усмихна. – И за нас също.
Йоста вдигна ръка.
– Да?
– Някак си не мога да пренебрегна обира при Юнас. Може би все пак си струва да разпитаме момичетата в конюшнята. Може да са видели нещо.
– Добра идея. Би могъл да го направиш по време на помена днес следобед, само трябва да подходиш внимателно. Момичетата сигурно ще са разстроени.
– Да, мога да взема и Мартин. Ще мине по-гладко, ако сме двама.
Патрик погледна към младия си колега.
– Не, нужно ли е наист...
– Няма проблем, ще отида – прекъсна го Мартин.
Патрик се поколеба за миг.
– Окей – каза накрая и се обърна към Йоста. – И ще поддържаш връзка с Турбьорн за резултатите от ДНК теста, нали?
Йоста кимна.
– Чудесно. Трябва да говорим и със съседите на Катарина, в случай че някой е видял чужд човек да се прокрадва в района. И да проверим дали в семейството на Виктория са забелязали, че някой ги шпионира.
Йоста прокара ръка през сивата си коса и тя щръкна нагоре.
– Ако беше така, щяха вече да са ни казали. Даже мисля, че ги питахме дали са виждали някого около къщата, но мога да проверя и в протокола от разпита.
– Във всеки случай поговори с тях още веднъж. Все пак вече знаем със сигурност, че някой е наблюдавал къщата. Аз самият ще говоря със съседите. Бертил, можеш ли да останеш в готовност тук в управлението? С Аника може да проверите дали е възможно да уредим общото събрание, за което говорихме.
– Разбира се. Кой друг би могъл да свърши тази работа? Нали ще искат да се срещнат именно с отговорника по разследването, а това съм аз.
– Добре тогава, да действаме – каза Патрик, но веднага се почувства малко нелепо, сякаш беше в епизод на „Сините от Хил Стрийт“26. Но си струваше, защото видя, че Мартин отново се усмихва.
26 Американски полицейски сериал от 80-те години. – Б. пр.
* * *
– След седмица има ново състезание. По-добре забрави онова, което пропусна, и се съсредоточи върху следващото.
Юнас погали Моли по косата. Не спираше да се удивява колко много дъщеря му приличаше на майка си.
– Звучиш като онзи доктор Фил27 – измърмори Моли, заровила лице във възглавницата.
Щастието от обещанието, че ще получи колата, беше отминало бързо и сега тя отново се мусеше заради изпуснатото състезание.
– Горчиво ще съжаляваш, ако не тренираш достатъчно. Тогава изобщо няма да има смисъл да ходим. А този, който ще съжалява най-много, ако не спечелиш, си ти самата, не аз или мама.