Каин и Авел [bg]

5.

Владек Кожекевич си беше болнав. Втората му майка веднага разбра, че той ще има проблеми със здравето. Разболяваше се от всяка болест, от която боледуват всички малки деца, и от доста други, каквито останалите не прихващат, и ги предаваше безразборно на всички в семейството. Хелена се отнасяше към него като към другите си деца, като към своя плът и кръв, и го бранеше със зъби и нокти всеки път, когато Яшо захващаше да вини дявола, а не Бога за присъствието на детето в тясната им къщурка. От друга страна, Флорентина се грижеше за невръстния Владек като за свое дете. Беше го обикнала още в мига, когато го бе видяла за пръв път, и то много силно заради страха, че никой няма да я иска за жена, тъй като е дъщеря на сиромах ловец, и тя ще си остане бездетна. Владек й беше като рожба.

Най-големият брат — ловецът, който бе намерил Владек, се отнасяше с него като с играчка, ала се страхуваше да признае пред баща си, че болнавият малчуган му е симпатичен. При всички положения догодина през януари щеше да завърши училище и да се хване на работа в имението на барона, пък и децата бяха грижа на женорята, поне така твърдеше баща му. Тримата по-малки братя: Стефан, Йозеф и Ян, почти не проявяваха интерес към Владек, а последното дете в семейството — Зофя, се задоволяваше да го дундурка.

Ала и двамата родители не бяха подготвени за това, че момченцето ще прояви характер и ум, съвсем различни от характера и ума на собствените им деца, които физически и интелектуално се различаваха от него както небето от земята. Всички в семейство Кожекевич бяха високи, с едър кокал, руса коса и сиви очи. Владек беше нисък и тантурест, с черна коса и наситеносини очи. Никой в семейството не бе особено ученолюбив и напускаше школото веднага щом възрастта и благоприличието го позволяваха. При Владек бе съвсем различно — макар и да проходи късно, той проговори на годинка и половина. На три още не можеше да се облича сам, затова пък знаеше да чете. На пет пак подмокряше гащите, ала вече пишеше. Баща му го кълнеше, майка му се гордееше с него. Първите му четири години на белия свят нямаше да се запомнят с нищо друго, освен с постоянната му битка с поредната болест и с упоритите усилия на Хелена и на Флорентина да му помогнат да я надделее. Владек припкаше бос в арлекинските си одежди из малката дървена къщурка и не се отделяше и на крачка от майка си. Щом Флорентина си дойдеше от училище, се лепваше за нея чак докато тя го сложеше да спи. Когато разпределяше храната между деветимата, момичето често добавяше половината от своя пай към дажбата на Владек, а ако той легнеше болен, му даваше и цялата си храна. Владек ходеше облечен в дрешките, които Флорентина му шиеше, пееше песните, които бе научил от нея, двамата си играеха с малкото играчки и подаръци, които тя получаваше.