Каин и Авел [bg]

Стисна уморените си гърди толкова силно, че около зърната избиха червеникави петна. Появиха се и капчици мляко. Когато човек е на трийсет и пет години и е преполовил жизнения си път, винаги има на какво да научи другите, а Хелена Кожекевич наистина беше натрупала голям житейски опит.

— Най-мъничкото на мама — зашепна тя нежно на детето и приближи зърното с избилото по него мляко към сгърчената уста на новороденото.

То отвори сини очи и се опита да суче, при което по нослето му избиха капчици пот. Накрая майката потъна волю-неволю в непробуден сън.

В пет сутринта, когато стана, Яшо Кожекевич, едър свъсен мъж с рунтави мустаци — единственото, с което можеше да се гордее в инак робското си съществувание — завари жена си и новороденото да спят в люлеещия се стол. Така и не бе забелязал, че не си е лягала при него. Погледна копелето, което — слава богу — поне бе престанало да хленчи. Дали беше мъртво? Яшо отсъди, че ще се измъкне най-лесно от задънената улица, като иде на работа и се махне от натрапника — нека жена му да мисли за живота и смъртта, по изгрев-слънце той трябваше да бъде в имението на барона. Отпи няколко юнашки глътки козе мляко и обърса с ръкав гъстите си мустаци. Грабна в едната ръка комат хляб, а в другата капаните и се измъкна на пръсти от къщата — да не би да събуди жена си и тя да почне да го занимава с глупостите си. Пое към гората с надеждата, че няма да види повече малкия навлек и до вечерта не се сети за него.

Следваща в кухнята влезе най-голямата дъщеря Флорентина. След малко допотопният часовник, който отмерваше по свой си начин времето, отброи шест часа. Не служеше за нищо друго, освен да показва кога е станало време за ставане и за лягане. Сред всекидневните задължения на Флорентина бе да приготви закуската, което не бе кой знае колко сложно: трябваше просто да раздели гюмчето козе мляко и самуна ръжен хляб така, че да има за всички в семейството, общо осем души. И все пак се искаше соломоновска мъдрост, за да го направи тъй, че никой да не роптае заради пая на другите.

Който видеше Флорентина за пръв път, оставаше изумен колко красиво и крехко е дрипавото момиче. Жалко, че от три години ходеше все с една и съща рокля, ала онези, които успяваха да разграничат впечатлението си от Флорентина и мнението си за средата, в която тя живееше, разбираха защо Яшо се е влюбил навремето в майка й. Дългата й руса коса направо блестеше, а пъстрите й очи грееха напук на сиромашията и оскъдната храна.