Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 228
Перейти на страницу:

Една вечер през есента на 1911 година беляза първата повратна точка в живота на Владек. Семейството тъкмо беше приключило със скромната вечеря — супа от цвекло и кюфтета, Яшо Кожекевич вече похъркваше край огнището, Хелена шиеше, а другите деца си играеха. Владек бе седнал в нозете на майка си и четеше, Стефан и Йозеф се препираха чии са току-що боядисаните шишарки, когато на вратата се похлопа силно. Всички млъкнаха. Беше голяма рядкост някой да дойде у семейство Кожекевич, което живееше на осемнайсет версти от Слоним и на близо шест от имението на барона. Тук почти никой не се отбиваше на гости, а и да се отбиеше, единственото, което щеше да получи, бяха ягодов сок и детска олелия. Всички се сепнаха и извърнаха очи към вратата. Зачакаха отново да се почука, сякаш не можеха да повярват на ушите си. Не след дълго се похлопа отново, този път малко по-силно. Яшо се надигна сънено от стола, отиде при вратата и я отвори предпазливо. Щом зърнаха човека на прага, всички сведоха глави, само Владек продължи да гледа вторачено едрия красив благородник с палто от меча кожа, който с присъствието си сякаш властваше в тясната стая и заради когото в очите на бащата проблесна страх. Сетне обаче ловецът надви уплахата, усмихна се радушно и покани барона в къщата си. Всички продължаваха да мълчат. Никога досега баронът не беше идвал у тях и те не знаеха какво да кажат.

Владек остави книгата, изправи се и още преди баща му да го е спрял, тръгна с протегната ръка към непознатия.

— Добър вечер, уважаеми господине — поздрави хлапето.

Баронът се здрависа с него и двамата се загледаха в очите. По едно време Владек забеляза великолепната сребърна гривна на китката му с надпис, който момчето така и не успя да разчете.

— Ти сигурно си Владек.

— Да, драги ми господине — потвърди малчуганът. По нищо не личеше да е уплашен или изненадан, че баронът знае как се казва.

— Идвам при баща ти заради теб — поясни мъжът.

Владек продължи да го гледа, без да помръдва. Ловецът махна с ръка на дечурлигата да ги оставят насаме с господаря, затова двете момичета направиха реверанс, четирите момчета се поклониха и се изнизаха мълком към плевнята. Владек обаче остана, ала никой не му каза да излезе и той.

— Кожекевич! — подхвана баронът, който все така стоеше прав, защото не го бяха поканили да седне.

Ловецът не му предложи стол по две причини: първо, защото се притесняваше, и, второ, защото бе решил, че баронът е дошъл да го скастри за нещо.

— Идвам да те помоля за една услуга — рече другият мъж.

— На ваше разположение съм, уважаеми господине — отвърна бащата, недоумявайки какво ли може да даде точно той на барона.

— Синът ми Лев вече навърши шест години — продължи нечаканият гостенин, — наел съм му двама частни учители, които му преподават в замъка — единият е поляк, другият германец. Твърдят, че бил умно момче, само дето нямал с кого да се съревновава. Учителят в селското училище в Слоним — господин Котовски, ми каза, че Владек е единственото момче, което би могло да мери сили с Лев. Имате ли нещо против синът ви да напусне селското училище и да дойде да учи заедно с Лев в замъка?

Владек продължаваше да стои пред барона и да го наблюдава. Пред очите му се разкри приказна гледка на какви ли не вкуснотии и напитки, на книги и учители, къде-къде по-мъдри от господин Котовски. Стрелна с очи майка си. И тя се бе вторачила в барона. Върху лицето й се четяха учудване и мъка. Баща му се обърна към майка му и този миг на безмълвно общуване между двамата сякаш продължи цяла вечност.

Ловецът каза мрачно на посетителя:

— За нас ще бъде чест, драги ми господине.

Баронът погледна въпросително и Хелена Кожекевич.

— Пресветата Дева Мария ми е забранила да заставам на пътя на детето — пророни едва чуто жената, — макар че единствена тя знае колко много ще ми струва това.

— Не говорете така, госпожо Кожекевич, синът ви ще ви гостува често и вие ще го виждате.

— Дано, драги ми господине.

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)