Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Часовете започваха точно в седем, преди закуска, и продължаваха чак до вечерта с малки междучасия — колкото децата да хапнат. В началото Лев беше много по-напред от Владек, ала той залягаше неуморно над учебниците и след броени седмици пропастта между двете момчета взе да се скъсява, а приятелството и съперничеството им — да се засилват. На учителите — германеца и поляка, им беше трудно да се отнасят еднакво към двамата си ученици, единия син на благородник, другия — на най-обикновен ловджия, макар че от немай-къде се съгласиха с барона, когато той похвали господин Котовски за правилния избор. Баронът изобщо не се притесняваше от държанието на учителите към Владек, тъй като, докато беше с Лев, всички бяха длъжни да се отнасят с момчетата като с равни.

Даде да се разбере, че е доволен от напредъка на двамата малчугани, и от време на време поощряваше Владек с дрехи и играчки. Първоначалното хладно и отчуждено възхищение на момчето към барона малко по малко прерасна в уважение и когато стана време да се върне за Коледа при майка си и баща си в къщурката в гората, то се натъжи много, че ще се раздели с Лев.

И имаше защо. Въпреки че отпърво се зарадва, задето вижда майка си, след кратките три месеца в замъка на барона Владек започна да вижда у дома неща, които го стряскаха и които дотогава изобщо не бе забелязвал. Ваканцията му се стори безкрайна. Къщурката с едно-единствено помещение и с плевня отгоре го задушаваше, храната не достигаше и всички ядяха с ръце — в замъка никой не бе делил всичко на девет.

След половин месец Владек вече изгаряше от нетърпение да се върне при Лев и барона. Всеки следобед изминаваше шестте версти до замъка и гледаше вторачено дебелия зид, който опасваше имението. Флорентина бе живяла само сред слугите в кухнята, затова беше на седмото небе, задето е отново при семейството си, и не проумяваше как така Владек никога вече няма да се чувства в дървената къща като в свой дом.

Ловецът също се видя в чудо и не знаеше как да се държи с момчето, което бе облечено като от кутийка, говореше възпитано и все отваряше дума за неща, които той не разбираше, а и не искаше да разбере. Владек по-цял ден си губеше времето в четене. Какво ли щеше да излезе от него? Как щеше да си изкарва с честен труд прехраната, щом не го биваше да държи брадва и да хване един заек? Ловецът също се молеше празниците да минат по-бързо.

Хелена се гордееше с Владек и в началото не искаше да си признае, че между него и останалите деца е зейнала пропаст. Ала накрая нямаше как да си затваря повече очите. Една вечер малчуганите се впуснаха да играят на войници, а Стефан и Франк, пълководци съответно на двете воюващи страни, отказаха да вземат във войската си Владек.

— Защо все ме пренебрегвате? — възкликна хлапакът. — И аз искам да се науча да се бия.

— Пренебрегваме те, защото си навлек и не си ни истински брат — изсъска Стефан.

Настана дълго мълчание, нарушено от Франк:

— Тате никога не те е искал, но мама все те бранеше.

Без да помръдва, Владек затърси с очи Флорентина сред децата, застанали в кръг.

— Какви ги дрънка Франк? Как да не съм ви брат? — попита той.

Така научи как се е родил и проумя защо открай време е бил отделян от братята и сестрите си. Майка му съвсем посърна, задето е толкова отчужден, той обаче дълбоко в себе си се радваше, че е издънка на други, неизвестни родители и в жилите му не тече кръвта на тоя проклетник, ловеца. Сега вече всички пътища бяха разчистени пред него.

Когато празниците най-после свършиха, Владек се върна радостен и щастлив в замъка. Лев го посрещна с отворени обятия — и той бе отчужден от другите заради богатството на баща си, точно както Владек заради сиромашията на ловеца, и също бе прекарал една тъжна Коледа. От този ден нататък двете момчета се сближиха още повече и не след дълго станаха неразлъчни. Когато започна лятната ваканция, Лев се примоли на баща си да позволи на Владек да остане в замъка. Баронът склони, защото и той бе обикнал хлапето. Владек бе неописуемо радостен и стъпи в къщата на ловеца още само веднъж през живота си.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?