Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 228
Перейти на страницу:

Флорентина отиде на пръсти при люлеещия се стол и погледна надолу към майка си и момченцето, което бе обикнала от пръв поглед. Беше на осем години, а никога не бе имала кукла. Всъщност бе виждала веднъж кукла, когато баронът ги бе поканил на Никулден в замъка. Но и тогава момиченцето не бе и докоснало прелестната вещ и сега, кой знае защо, му се искаше неудържимо да гушне новороденото. Наведе се и взе полека детето от ръцете на майка си, сетне се взря в сините очи на момченцето и започна да му пее. Новороденото възропта, усетило промяната на температурата, след като от гърдите на майката се озова в студените ръце на момиченцето. Начаса се разплака, от което майката се събуди. Единственото, което усети, бе вина, задето е заспала.

— Божичко, още е живо — рече тя на Флорентина. — Приготви закуска на братята си, а аз ще се опитам още веднъж да го накърмя.

Ще не ще, Флорентина върна новороденото на майка си и загледа как тя отново мачка увиснали гърди. Не можеше да откъсне очи от двамата.

— Побързай, Флорка! — подкани я майката. — И другите вкъщи трябва да хапнат.

Момиченцето се дръпна точно когато братята му дойдоха от плевнята, където спяха, целунаха за „добро утро“ ръка на майка си и се вторачиха със страхопочитание в новороденото. Всички знаеха, че то не е дошло от корема на майка им. Флорентина бе толкова развълнувана, че не сложи и залък в уста, затова момчетата, без изобщо да се замислят, си поделиха и нейния пай от закуската и оставиха на масата храната на майка си. После тръгнаха да вършат кой каквото имаше да прави и така и не забелязаха, че откакто момченцето се е появило в къщата, майка им изобщо не е хапвала.

Хелена Кожекевич бе доволна, че от съвсем малки децата й се оправят сами. Можеха да нахранят животните, да издоят козите и кравите, да прекопаят зеленчуковата градина и да вършат другата работа, без някой да им помага или да ги подканя. Надвечер, когато Яшо се прибра, тя изведнъж си даде сметка, че не му е направила вечеря, добре че Флорентина бе взела от Франк, нейния брат — ловеца, зайците и се бе заела да ги сготви. Момиченцето бе много гордо, че са му поверили и вечерята, нещо, което правеха само ако майка им не се чувстваше добре, а Хелена Кожекевич рядко си позволяваше този лукс. Невръстният ловджия се бе прибрал с четири заека, а бащата — с шест гъби и три домата. Тази вечер щяха да си направят същински пир.

След вечеря Яшо Кожекевич седна на мястото си до огнището и за пръв път се взря по-внимателно в новороденото. Гушна го под мишница, подпря с палци безпомощното вратле и огледа детето от глава до пети. Личицето бе сбръчкано и беззъбо, добре че бяха красивите, все още разногледи сини очи, които му вдъхваха живец. Яшо плъзна поглед надолу по телцето и вниманието му тутакси бе привлечено от нещо. Мъжът се свъси и разтърка с палци детето по гърдичките.

— Забелязала ли си, Хелена? — провикна се ловецът и й показа гръдния кош на момченцето. — Тая малка грозотия има само едно зърно.

Жена му също сбърчи чело и на свой ред прокара палец по кожата на момченцето, сякаш с надеждата така липсващият орган да се появи. Мъжът й беше прав — мъничкото безцветно ляво зърно си беше на мястото, но отдясно гърдичките на детето бяха съвсем гладки и розови.

Нали си беше суеверна, Хелена веднага възкликна:

— Господ ми го праща! Виж, белязано е от Бога.

Мъжът й върна ядно детето.

— Дрън-дрън! Голяма гъска си, да знаеш! Майката е заченала от мъж с лоша кръв. — Той се изплю в огъня, за да изрази още по-ясно мнението си за потеклото на детето. — Но карай! Не бих се обзаложил и на един картоф, че копеленцето ще прескочи трапа.

Всъщност нямаше да даде дори картоф за това детето да остане живо. Не че беше коравосърдечен, но момчето не беше негово. И бездруго той едвам свързваше двата края. Само това оставаше — да храни още едно гърло. „Ала ако му е писано да живее, кой съм аз, че да оспорвам волята на Всевишния!“, каза си той и задряма край огъня.

Дните минаваха и заминаваха и дори Яшо Кожекевич започна да вярва, че момченцето ще остане живо. Ако наистина бе сключил облога, щеше да загуби картофа. С помощта на по-малките си братя най-големият син — ловецът, измайстори детско креватче от дървата, които събраха в гората на барона. Флорентина пък му уши дрешки, като преправи стари свои рокли. Биха могли да го нарекат Арлекин, стига да знаеха какво означава това. Всъщност около името на детето възникна препирня, каквато не бе имало в къщата от месеци. Само бащата нямаше мнение по въпроса. Накрая решиха да го нарекат Владек и другата неделя момченцето бе кръстено в параклиса на огромното имение на барона. Майката благодари на Бога, задето му е пощадил живота, а бащата се примири със съдбата си.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)