Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
В 06:06 часа бе свързан с централата на полицията на Кунгсхолмен, Стокхолм. Операторът каза да изчака на телефона и се свърза с патрулна кола на полицията във Вестерурт, намираща се на Фрьосундаледен, само на неколкостотин метра от конкретния адрес. „Предполагаемо убийство на Хаселстиген едно в Солна.“ Освен това „лицето от мъжки пол“, което се бе обадило, звучало „подозрително спокойно и овладяно“, което май бе добре да се има предвид, ако все пак се окажеше не някой, дето си прави майтап с полицията, а човек с „по-сериозни психични проблеми“.
Обаче операторът не подозираше, че нещата бяха много по-прости. Че тъкмо Септимус Акофели бе извънредно подходящ за случай като този. Та той още на съвсем крехка възраст бе видял повече убити и обезобразени хора от почти всички останали девет милиона жители на новата му родина.
Септимус Акофели беше дребен и хилав, висок 167 сантиметра и с телесно тегло 55 килограма. Но беше енергичен и трениран — нещо съвсем естествено за човек, който търчи по стъпала по няколко часа всяка сутрин и посвещава деня на пердашене с велосипеда с писма и пратки за тръпнещи в очакване клиенти, които пазят нашата планета, та не е редно да чакат и да кършат пръсти напразно.
Септимус Акофели изглеждаше добре — с мургава кожа, класически изчистени черти на лицето и профил, който приличаше на прекопиран от рисунка на старовремска египетска ваза. Естествено, той нямаше представа какво се въртеше в главата на шведския полицай на средна възраст, телефонист в централата на стокхолмската полиция, а колкото до спомените му от детството — бе направил всичко възможно да ги забрави.
Най-напред изпълни заръката да изчака на телефона. След две-три минути поклати глава и затвори телефона — полицията явно вече го бе забравила, свали вестникарската чанта и седна на стъпалата пред вратата на апартамента, за да остане в сградата, както пък той бе обещал.
След няколко минути се уреди с компания. Най-напред някой предпазливо отвори и затвори входната врата. Последва промъкване по стълбите. Сетне се появиха двама униформени полицаи, най-напред мъж над четирийсетте, а зад него значително по-млада колежка. Дясната си ръка полицаят държеше върху кобура на пистолета, а лявата вдигна напред да го посочи. По-младата му колежка, която го следваше по петите, в десницата си бе стиснала телескопична стоманена палка.
— Окей — каза патрулният, като кимна към Акофели. — Сега ще направим следното. Първо ръцете зад главата, после се изправяме мирно и кротко, обръщаме се с гръб и се разкрачваме…
Кои, помисли си Септимус Акофели и направи каквото му бе наредено.
4
Хаселстиген е малка пресечка на Росундавеген, има-няма 200 метра, разположена на половин километър западно от футболния стадион, съвсем близо до старите студия на компанията „Шведска киноиндустрия“ в тъй наречения Филмов град в Росунда. Понастоящем преобразен в жилищен квартал с апартаменти само за избрани — и със съвсем различни обитатели от живущите на Хаселстиген 1.
Сградата на Хаселстиген 1 бе построена есента на 1945, половин година след войната. Местните съседи имаха обичая да я наричат забравена от Бог или поне от домоуправителя. Представляваше пететажна тухлена съборетина на близо 60 години с трийсетина апартаментчета от една-две стаи и кухня, дето отдавна плачеше както за саниране на фасадата, така и за подмяна на електрическата инсталация и всичко останало.
Те и наемателите бяха виждали по-бели дни. Двайсетина от тях бяха самотници, повечето пенсионери. Освен това имаше осем възрастни двойки, всички пенсионери, както и жена на средна възраст, 49-годишна, живееше в двустаен апартамент с кухня заедно с пенсиониран по болест син на 29. Съседите, общо взето, го смятаха за чудак, иначе приятен, безобиден, та дори готов да помогне в случай на нужда, който винаги бе живял с майка си. Напоследък обаче бе останал сам, понеже майката бе получила мозъчен кръвоизлив и от няколко месеца лежеше в център за рехабилитация.
Единайсет от живущите там бяха абонирани за ежедневник, шест „Дагенс Нюхетер“ и пет „Свенска Дагбладет“, и тъкмо Септимус Акофели вече година се грижеше ежедневно да им ги пуска в пощенските кутии. Към 6 часа всяка сутрин, без да пропусне нито веднъж.