Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
Мирима едва успя да сдържи гнева си.
— Аз го видях!
Вакъз Фааракин изръмжа при избухването й и запита нещо на родната си реч. Акем вдигна очи към Мирима и преведе:
— Моля, да каже име.
— Мирима. Мирима Боренсон.
Акем се ококори. Мъжете из тълпата си зашепнаха слисани името й.
— Да — каза Акем, — така помислил аз — севернячката с лъка. Ти убила Сияйния на мрака. Всички го чухме! За нас голяма чест.
Мирима се стъписа. Мълвата се разнасяше толкова бързо…
— Просто късмет.
— Не — каза Акем. — В света тези работи не стават случайно. Трябва да ни разкажеш как станало.
Мирима подкара коня си по-близо до буйния огън, за да може да говори на Вакъз лице в лице.
— Бях на трийсет мили на север оттук, когато Радж Атън догони Габорн. Очите на Вълчия господар гледаха убийствено и той като нищо щеше да убие Габорн, ако не беше вайлдът на Бинесман да го спре. Аз лично забих стрела в коляното на Радж Атън, но Габорн забрани на мен и на когото и да било да го доубие.
Акем преведе. Вакъз се постара да изслуша отговора й безстрастно, но очите му продължаваха да блестят. Заговори и Акем преведе:
— Можеш ли докажеш, че видяла това?
Мирима бръкна в колчана си и извади стрелата, с която беше простреляла Радж Атън. Кръвта му беше засъхнала тъмна на острието.
— Ето я стрелата. Накарайте следотърсачите си да я помиришат. Те познават миризмата на Радж Атън.
Акем отнесе стрелата на Вакъз. Бойният вожд я подуши с любопитство и Мирима веднага разбра, че той също е Вълчи господар. Мъжът изръмжа гърлено, избълва няколко думи на родния си език и вдигна стрелата високо, за да я видят всички. Приближиха се и други главатари и подушиха дръжката.
— Миризма на Радж Атън наистина по тази стрела — преведе Акем. — Неговата ръка я е измъкнала и неговата кръв е на острието.
— Кажи на Фааракин, че си я искам — каза Мирима. — Смятам един ден да я използвам, за да си довърша работата.
Акем предаде молбата и й върна стрелата. Вакъз и хората му имаха още въпроси към нея. Като че ли недоумяваха защо Габорн е пощадил Радж Атън, негов доказан и открит противник. Мирима се вгледа в суровите лица на а’келласите и си спомни нещо, за което беше чула веднъж: в някои места в Индопал не съществуваше дума за „милост“. Обясни им, че Габорн, като Земен крал, не е могъл да убие човек, когото е Избрал. А’келласите я изслушаха напрегнато. После я попитаха какво е станало след боя, накъде е заминал Радж Атън. Тя им посочи на югозапад, към Индопал.
При този неин жест Вакъз извади ятагана си от ножницата на гърба си, размаха над главата си кривото острие и започна да вика. Бойният му кон се възбуди от виковете, затанцува напред и той едва успя да го удържи. Животното се изправи на задните си крака и зарита във въздуха. Мирима едва можа да удържи юздите на своя кон, който заситни назад.
А’келласите се развикаха и също размахаха мечове и бойни брадви над главите си.
— Какво ще стане сега? — попита Мирима.
— Радж Атън направил голямо светотатство, като нападнал Земен крал. Такова деяние не може да остане ненаказано. Вакъз казва, „Радж Атън минал на страната на халите, срещу собствения си роднина, срещу родно си племе“. Той казва: „Вдигнете Атваба!“
— Това какво е?
— В старо време, когато крал извърши злина, свидетели вдигат Атваба, „Зов за възмездие“. Ако народ се ядоса, убиват крал — може би.
Вакъз Фааракин заговори окуражително на хората си.
— Казва им: „Развикайте се високо по пазарите — преведе Акем. — Нека да не трепне гласът ви. Не отстъпвайте пред каифа, който ви предизвика, нито пред стражата, която ви заплашва. Ако не се вдигне цял Индопал срещу Вълчи господар, трябва да разберат защо А’келлах го прави.“
След тези думи Вакъз Фааракин скочи от коня си и притича до тялото на своя племенник. Вдигна ятагана над главата си, взря се в останките на своя близък и започна да вика.
— Сега моли дух да се усмири — каза Акем шепнешком, с уважение към покойника. — Моли не броди из дом и не тревожи семейство. Вакъз Фааракин обещава справедливо възмездие.
Вакъз замахна, стоманата изсвистя и отсече главата на мъртвия. Той вдигна във въздуха главата на племенника си и мъжете завикаха възбудено.
— Сега отнесе глава на племе за доказателство.
Вакъз подкани с жест тълпата войници. Мъжете от племето му пристъпиха напред. Непобедимите на А’келлах. Бяха силни, корави мъже. Вакъз Фааракин хвана главата на племенника си за косата, вдигна я високо и изрева. Акем заговори с мрачна тържествненост:
— Той казва: „Не трябва има друг крал освен Земен крал.“
Всички а’келласи заповтаряха думите му в хор.