Родена магьосница

Една хала изведнъж се надигна от изровената си бърлога, на три четвърти миля от тях, и по полето се разнесоха писъци и бойни рогове. Чудовището се понесе към някаква група хора. Рицари на бойни коне препуснаха в галоп да го пресрещнат.

— Кълна се в честта на баща ми! — ревна един от лордовете на Оруин. — Тук още има хали! Тази битка все още не е спечелена!

Лордовете пришпориха конете си покрай останките от Стената на Барън. Под арката й край един огън, се бяха струпали десетина пехотинци, увити в кални наметала и здраво стиснали дълги копия.

— Стой! — завикаха те, щом лордовете приближиха. Двамата на пост насочиха оръжия. Снаряжението им беше пъстро, отличаваше ги като Свободни рицари.

Пламъците на огъня проблясваха, отразени в светлите им очи. Водачът им заяви тържествуващо:

— Повечето хали отстъпват — бягат на юг, откъдето дойдоха. Скалбейрн моли всеки, годен да държи пика, да се включи в преследването им! Но все още има от проклетите твари, изпокрили се в дупките си, ако сте си наумили да се биете тук.

— Скалбейрн гони ордата им в тъмното? В този дъжд? — изрева сър Хосуел. — Луд ли е?

— Земния крал е с нас и никой не може да ни се опълчи! — извика самоуверено командирът на стражата. — Ако някога ви е хрумвало да убиете хала и да си спечелите малко слава, тази нощ е най-подходящото време за това. Един селяк от Силвърдейл изби цяла дузина със секирата си. Истински мъже като вас би трябвало да могат същото, че и повече. — Тонът му беше предизвикателен.

Стражът вдигна за наздравица един мях и Мирима видя, че очите му блестят не само от тържество. Беше полупиян, празнуваше победата. Хората на Скалбейрн явно не знаеха, че Габорн вече не може да предупреждава своите Избрани за грозящата ги опасност.

Макар да бяха Избрани само преди няколко часа, Мирима съвсем ясно виждаше колко самонадеяни са станали тези мъже. Защо да бдят и да си отварят очите на четири, щом Земния крал ще ги предупреди за опасността?

Хората на Скалбейрн не бяха чули последните вести. Габорн беше използвал способностите си, за да прогони халите от Карис, но в края на битката се бе опитал да убие Радж Атън.

Заради злоупотребата му с тези сили на закрила, Земята го бе лишила от тях — в това число и от възможността да предупреждава своите Избрани за всяка опасност, която ги грози.

Тези мъже, които сега така глупаво празнуваха победата, си нямаха представа в каква беда са попаднали. Земята бе възложила на Габорн да помогне „да се спаси семето човешко през тъмните времена, които идат“. Пълният нощен мрак все още не се беше спуснал над тях.

Мирима огледа лордовете на Вълчето братство — трезви мъже със сурови лица. Бяха дошли да се бият, но не се бяха пазарили за такова безумие.

— Ще предупредя хората на Палдейн — предложи сър Джилс от Хиърдън.

— Почакайте — каза Мирима. — Сигурен ли сте, че ще е разумно? Кой може да е сигурен докъде ще стигнат слуховете, как може да се разрасне мълвата по пътя си?