Родена магьосница

През последния ден бе насочил цялото си внимание към Карис.

Земята го бе натоварила с тежкото бреме да Избере хора, да подбере семе на човечеството, което да опази в „тъмните времена, които идат“. В същото време Земята го бе дарила със силата да усеща заплахата за своите Избрани воини.

Сега обаче той бе изгубил силата да ги предупреждава за опасността, макар да можеше да я усеща.

В случай, че хората му бъдеха подложени на заплаха, той не можеше да направи нищо друго, освен да почувства опасността малко преди да загинат. Но се надяваше на повече. Силите му бяха смалени, но беше длъжен да се надява, че ако почувства голяма заплаха, ще успее някак да избегне бедствието.

Ето защо сега опипваше като слепец, напрегнал до краен предел своя дар.

Опасността сякаш дебнеше навсякъде. При Карис все още бушуваха битки. Свободните рицари на Скалбейрн се сражаваха с халите, изтласкваха ги на юг. За няколко секунди умряха двама мъже и Габорн много остро почувства загубата.

На запад Радж Атън бягаше през дивата пустош, оттегляше се към Индопал. Странно, изглеждаше по-скоро мъртъв, отколкото жив и Габорн неволно се учуди защо е така.

Но за свой ужас усещаше и… опасности, които бяха с много по-личен характер и много по-застрашителни от всичко досега. Нито една от тях не предстоеше незабавно. По-скоро се долавяха на… пластове натрупана и неизбежна гибел. По-отблизо усети заплаха за жена си, Йоме. Нямаше да настъпи скоро. През последните няколко дни се бе научил да преценява кога ще се появят заплахите едновременно с предупреждението. Подозираше, че до утре Йоме няма да е изложена на никаква заплаха. Но се замисли над източника й, защото макар да чувстваше заплахата, не винаги можеше да долови причината й.

Под всичко това лежаха по-големи знамения. Десетки хиляди хора в Карис все още изглеждаха застрашени. Дали от нова атака? Но бедата, зрееща над Карис, бе по-отдалечена от опасността, заплашваща Йоме. Предполагаше, че тя ще връхлети не по-рано от утре вечерта или на следващия ден.

Освен това над Хиърдън отново бе надвиснал тъмен облак. Габорн си представи всички тези опасности като белещи се люспи на лук. Опасността за Йоме беше голяма и близка. Щом тя отминеше, надвисваше още по-голяма заплаха — за десетките хиляди в Карис. В края на седмицата в Хиърдън можеха да загинат стотици хиляди…

Но най-отдолу, в сърцевината на нещата, той долови една крайна и окончателна катастрофа. Тя като че ли обхващаше всеки отделен мъж, жена и дете, които Габорн бе Избрал — милион човешки души, пръснати из половин дузина държави.

Духът на Земята го беше предупредил, че съдбата на човечеството лежи на плещите му. Габорн бе приел ролята на закрилник на човечеството. Беше си представял, че заплахата ще продължи с години. Беше си представял дълги войни и продължителни обсади.

Но краят на човека бе съвсем близък. „Само пет дни?“ — удиви се той. Във всеки случай, не повече от седмица. Устата му пресъхна и Габорн едва успя да си поеме дъх.