Родена магьосница

Съжаляваше, че не знае как е свършила битката на Габорн с Радж Атън — тази вест щеше да стигне до него по-късно.

При това негово уверение Олмарг сряза и другото ухо на шопара и пиршеството продължи.

След като нещата се уредиха по този начин, Андърс се качи в кулата и завари жена си да реши косата си в спалнята.

Гърбът й все още беше вкочанен от яд. Докато той преминаваше през стаята, тя го проследи с очи и задърпа гребена толкова настървено, сякаш смъкваше тръни от главата си.

— Нещо изглеждаш изнервена — подхвърли небрежно Андърс. Знаеше какво я е ядосало и се опита да я разсее. — А трябва да си зарадвана. Новините днес са добри. Напоследък най ме тревожеше мълвата за халите в Северен Кроудън, но сега чувам, че братовчед ми ги е прогонил.

— Щастлив изстрел с балиста, който убил злата им магесница — измърмори жена му, — а другите магесници изяли мозъка й. Не е чак толкова за радване. Ще се върнат още повече.

— Да — Андърс се опита да погледне откъм по-светлата страна. — Но следващия път братовчедът ще е по-добре подготвен за тях.

Жена му помълча дълго. Той изчака да й накипи съвсем, докато думите не изригнат от устата й.

— Защо се унизяваш така? Не бива да се пазарим с варварите от Интернук. Миришат на мръсно и на китова мас. А и тия приказки, дето им ги наприказва…

— Са самата истина — прекъсна я крал Андърс.

— Самата истина? Обвиняваш Габорн Вал Ордън в убийство на крал Лоуикър?

— Днес Лоуикър се опълчил срещу Габорн и отказал да го пусне да премине през Белдинук, точно както казах. Заради това Габорн го заклал като говедо.