Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Почти всеки — съгласи се Пърс. — Но, да ви кажа, рядко отиват по-далече от това. За „Лимерик“ няма много подходящи рими.
— Как ви се струва „топна си фитила“2? — попита Демпси след минутка обмисляне. — Това трябва да става.
— Какво означава това?
Демпси изглеждаше изненадан: — Ами, значи, нали… изтаковал, изчукал.
Пърс се изчерви: — Метриката е изцяло погрешна — каза той. — „Лимерик“ е дактил.
— Охо? Какво е моето тогава?
— Бих казал, че е каталектичен хорей.
— Наистина ли? Интересувате се от стихосложение, така ли?
— Да, бих казал, че е така.
— Сигурно пишете и поезия?
— Вижте какво, е, да, пиша.
— Така си и мислех. Нещо във вида ви подсказва. Не носи пари, да знаете.
— И аз това открих — каза Пърс. — Ами вие оженихте ли се с онова момиче?
— Кое?
— Студентката. Оженихте ли се за нея?
— О-о, не. Не, тя си замина по нейния път. Както всички го правят накрая. — Демпси изгълта остатъка от шерито на дъното на чашата си.
— И жена ви сега не ви дава да се върнете?
— Не е точно това, тя не може. Има си друг.
— Извинявайте — каза Пърс.
— О, това не ме притеснява — каза Демпси неубедително. — Не съжалявам, че се преместих. Дарлингтън е хубаво място. Тъкмо купиха нов компютър, специално за мен.
— И сте професор вече — с уважение каза Пърс.
— Да, вече съм професор — съгласи се Демпси. Лицето му потъмня, като добави: — И Суолоу е професор, разбира се.
— Кой е професор Суолоу? — попита Пърс, като оглеждаше залата.
— Тук някъде е — Демпси някак с нежелание обходи с поглед пиещите шери в търсене на Филип Суолоу.
В този момент възлите от групирани бъбрещи участници се разхлабиха и разделиха като по някакъв магически знак и отвориха път между Пърс и вратата. Там, застанала в колебание на прага, бе най-красивата млада жена, която той бе виждал досега. Висока и грациозна, с невероятно женствена фигура и нежен тен на лицето в цвят мляко с кафе. Черна коса падаше на искрящи вълни по раменете й, черен бе и цветът на семплата й вълнена рокля, изрязана дълбоко на деколтето. Тя направи няколко крачки през залата и прие чаша шери от поднос, предложен й от минаваща сервитьорка. Не пи веднага, а вдигна чашата до лицето си, сякаш бе цвете. Дясната й ръка държеше дръжката между показалеца и палеца. Лявата й, минаваше хоризонтално през талията и поддържаше десния лакът. Над ръба на чашата погледна тя с очи тъмни като планински езера право в очите на Пърс и се усмихна едва-едва за поздрав. После вдигна чашата до устните си, които бяха алени и влажни, долната — леко подута, сякаш ужилена от пчела. Отпи, а той гледаше как мускулите на гърлото й се движат и приплъзват под кожата. „Свети Боже!“ — издиша Пърс с нов цитат, този път от „Портрет на художника като млад“.
Но веднага, за негово крайно огорчение, един висок, елегантен, забележителен мъж на средна възраст с впечатляваща сребристо-сива брада и немалко количество вълниста коса в същия нюанс отзад и отстрани на главата му, но не и отгоре, се втурна да я поздрави, запречвайки гледката му.
— Ето го Суолоу — каза Демпси.
— Какво? — каза Пърс, излизайки бавно от транс.
— Суолоу е мъжът, който говори с онова апетитно момиче, дето току-що влезе, онова, с черната рокля, или дали да не кажа, наполовина извън нея? Суолоу, както го виждам, си е напълнил очите, а?
Пърс пламна и тялото му се напрегна в кавалерски устрем да защити момичето от обида. Професор Суолоу, наведен напред да разучи табелката й, наистина изглеждаше сякаш грубо наднича в деколтето й.
— Готини бомбички, а, какво ще кажеш?
2
top his wick — в оригинала се римува с Лимерик (б. пр.)