Мъжът на моите мечти

— И по волята на провидението тя ни покани да си изберем един от личната конюшня на дука.

— Провидението? Та те имаха стотици коне. За нея е било удоволствие да се отърве поне от един.

Мегън се наведе напред, за да прошушне думата, за която една дама не биваше да знае нищичко:

— Тези коне са заплодени в коневъдната ферма на Шеринг Крос. Естествено е дукесата с радост да се съгласи да продаде един от тях. — После се облегна отново назад и добави: — Ето, вече имаме нещо общо помежду си — конете.

— Имаме? Искаш да кажеш — ти и дука? Божичко, Мегън, не говориш наистина сериозно, нали?

— Говоря напълно сериозно. — Мегън се усмихна въодушевено. — Само си представи, Тиф: един великолепен файтон, украсен с герба на дука, се приближава към нашата църква, а графинята и трите й все още неомъжени щерки са взират жадно в него. Тогава отвътре се появява твоята любима приятелка, под ръка с най-красивия мъж, когото човек може да си представи. Разбира се, аз ще проявя достатъчно снизходително великодушие и ще поздравя графинята с „добър ден“, дори ще й представя съпруга си, дука. И ще бъда така добра да не забележа, че ченето й е увиснало втрещено.

— Наистина ще бъде увиснало — засмя се Тифани, запленена от приятната фантазия. — О, това би било съвършеното отмъщение. — Сетне въздъхна драматично. — Де да беше възможно.

— Възможно е — тихо отвърна Мегън. — И аз смятам да се погрижа да се осъществи.

Тифани с ужас съзря на лицето на приятелката си познатото дебелоглаво упорство.

— Чакай малко. Дай поне да помислим реалистично. Ако наистина искаш да се омъжиш за мъж с благородническа титла, ще ти намерим някой симпатичен виконт. А може дори и лорд. Да, това не е напълно невъзможно. И тогава ще се изравниш с лейди О… Недей да ми клатиш глава, по дяволите!

— Тифани, ако въобще падна чак дотам, че да се омъжа заради титла, ще го направя само за най-висшата.

— Тогава не падай.

— Вече реших да го сторя. И колкото повече мисля за това, толкова повече ми харесва идеята да бъда дукеса.

Тифани изпъшка.

— Защо все на мен се пада да бъда лошата? Добре, чуй сега какви са фактите, Мегън. Сред твоите предшественици може и да има някой лорд…

— Преди четири поколения; плюс един-двама барони.

— Няма значение, ти си оставаш просто дъщерята на един провинциален ескуайър. Дуковете имат право да сключват брак дори с кралски особи. Те не се женят за дъщери на земевладелци.

— Ротстън ще се ожени. И защо не? — упорито отвърна Мегън. — Без друго е невероятно богат. Бракът не може да му донесе нищо повече от това, което вече притежава, така че той няма защо да търси жена с титла. Възможно е дори да иска да се ожени по любов, а един дук със сигурност може да прави каквото си поиска. По една случайност моят произход ме прави приемлив вариант за съпруга. Разбира се, Ротстън би могъл да се ожени и за нещо по-добро от дъщеря на ескуайър, но на него няма да му пука за това, защото ще е влюбен в мен, при това до уши, помни ми думата. Знаеш защо, нали? Заради това мое проклето лице. До сега не ми е донесло нищо друго, освен мъка и е крайно време да си плати за всичко, като ми спечели дука.