Мъжът на моите мечти

— Не, не ти позволявам. И без това още днес ще забележиш промяната у нея, така че бих могла да ти го кажа от сега: единствената причина, поради която Мегън се държеше толкова отвратително с теб, бе твърдото й намерение да не я харесаш. Направи го от обич към мен, защото знае колко много те… те искам и не желаеше да ми причини болка, като предизвиква интереса ти.

— Глупости, та аз едва я понасям — запротестира той.

— Когато я видя за пръв път не мислеше така, нали? — тросна се Тифани.

— Е, не, но… Да не искаш да кажеш, че всичко това е било нарочно!

— Да, и ако възнамеряваш да се гневиш по този повод, гневи се на мен, защото можех да я накарам да престане много по-рано, но… п-предполагам, все още се безпокоях какво ще стане, когато откриеш, че Мегън всъщност е много сърдечна, мила…

— И разглезена, и своенравна…

— Само мъничко разглезена, но какво друго можеш да очакваш при такъв добър и щедър баща като ескуайъра? Освен това аз съм не по-малко своенравна, Тайлър.

— Така е, но у теб това е по-скоро привлекателна черта.

— Благодаря ти… или поне така мисля. Но не можеш ли да разбереш проблема на Мегън? Тя знае как гледат на нея мъжете, Тайлър. Поведението, което възприе спрямо теб, е единственото оръжие, с което може да попречи на един мъж да се влюби до полуда в нея.

— Но аз не бих искал да имам съпруга, която изглежда като нея, скъпа. Мили боже, не! — Идеята като че ли наистина го бе ужасила. — На това момиче му трябва някой железен мъж със стоманени нерви или най-добре — въобще без нерви, който при това да не знае що е ревност. Не бих понесъл всеки от познатите ми да е влюбен в моята съпруга. Един или двама — може — допълни той с усмивка. — Но всички — не, това би ме съсипало.

— От думите ти излиза, че положението на Мегън е направо безнадеждно. Кой мъж не изпитва поне малко ревност към жена си?

— Е, всъщност, предполагам, че ревността на мъжа няма кой знае какво значение, стига той да е уверен в любовта на съпругата си. Но тя ще трябва да полага непрекъснати усилия, за да поддържа тази увереност.

Тифани съвсем не бе сигурна, че този едностранен сценарий й се нрави.

— Ами ако по една или друга причина тя започне да го ревнува? Не трябва ли и той от своя страна да я увери в чувствата си?

— Естествено, че не. Нали се е оженил за нея?

— Не, още не е — намусено извика Тифани.

Тайлър зяпна смаяно след своята годеница, която привдигна полите си и закрачи решително към каретата. Сетне я настигна почти тичешком.

— Чакай, не ставаше въпрос за нас с теб, нали? — смутено попита той.

— Ти ми кажи, Тайлър. За нас ли ставаше въпрос?

— Разбира се, че не — заяви Тайлър. — Случаят с твоята приятелка е уникален, Тифани, защото самата тя е уникална. Което не означава, че не намирам и теб за уникална, но… разбираш какво имам предвид. Това нямаше нищо общо с нас.