Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Успокоена, Тифани хвана Мегън под ръка и я поведе към входа на църквата, където Тайлър продължаваше да разговаря с четирите дами от фамилията Такъри.
— Мисля, че днес е щастлив ден, Мег — прошепна тя с усмивка. — Най-после ще получим тази дългоочаквана покана, чувствам го. А и ти изглеждаше фантастично в този нов син поплин. Дъртата кранта със сигурност ще бъде впечатлена.
— Наистина ли смяташ така? — обнадеждено попита Мегън.
На Тифани й се искаше тази проклета покана да не означаваше толкова много за приятелката й. Но тя означаваше. Не само защото графинята явно познаваше всекиго в Девъншър2 и на приемите й пристигаха гости от цялото графство, което гарантираше, че там могат да бъдат срещнати много нови и интересни хора. Това бе само част от проблема, макар и немаловажна за едно младо момиче, което като всички млади момичета се надява да открие мъжа на своите романтични мечти, а не го е открило сред господата от своето обкръжение.
И все пак това не бе главната причина, поради която Мегън копнееше да бъде поканена у лейди Офелия — така или иначе, след няколко месеца започваше сезонът на баловете в Лондон, където тя щеше да се запознае с всички подходящи за женитба млади мъже. Не, графиня Уеджууд се бе потрудила достатъчно през годините, за да превърне поканата в дома си в достижение за всекиго. Да не попаднеш нито веднъж в списъка на гостите й означаваше, че не представляваш нищо особено, че си никой, или още по-лошо — че нещо не е наред с теб, може би някакъв скандал в семейството, който просто още не е станал обществено достояние. Освен това всяко от видните семейства в енорията беше канено поне по веднъж на прием у графинята, дори това на Тифани. Родителите й се бяха отзовали на поканата, но самата Тифани от преданост към своята приятелка се бе измъкнала с обяснението, че е болна, макар че никога нямаше да признае това пред Мегън, защото така само щеше да я отчае още повече, а тя и без това беше достатъчно отчаяна.
И двете бяха напълно сигурни, че лейди Офелия просто изчаква Мегън да навърши осемнайсет. Но Мегън ги бе навършила преди цели два месеца, а ескуайър3 Пенуърти и неговата дъщеря продължаваха да бъдат пренебрегвани от графинята.
Вместо отговор Тифани стисна ръката на Мегън, като мислено се помоли да не й е вдъхнала напразни надежди. Не, все пак не бяха разговаряли с лейди О повече от месец. Сега благодарение на Тайлър им се удаваше такава възможност. Вероятно графинята просто имаше нужда да й се напомни, че Мегън Пенуърти й е съседка…
— Значи, следващата събота, господин Уейтли — казваше лейди Офелия, в момента, в който двете момичета се присъединиха към Тайлър. — Ще бъде скромно събиране в тесен кръг, не повече от четиридесетина души. И не забравяйте да доведете хубавата си годеница.
Тя се усмихна на Тифани, взря се за миг в Мегън, после се извърна и влезе в църквата.
Ударът беше жесток, преднамерено жесток. Алис Такъри — най-малката, седемнадесетгодишна дъщеря на графинята дори се изкикоти, преди да последва майка си. Другите две момичета, Агнес и Ан, просто изглеждаха злобно доволни.
Тифани бе ужасена, но само след миг ужасът й се смени с гняв. Как се осмеляваха? Всички знаеха, че Мегън е най-добрата й приятелка и че придружаваше нея и Тайлър почти навсякъде, защото бе тяхна шаферка. Изглежда, Такъри бяха планирали тази обида предварително, бяха подбрали най-подходящия момент, за да постигнат най-болезнен ефект, като покажат на Мегън, че жадуваната от нея покана няма да бъде отправена, никога. Тифани се боеше, че знае причината. Чисто и просто Мегън бе прекалено красива и не биваше да се мярка наоколо, когато човек има да омъжва три грозновати дъщери.
Тайлър се покашля, за да извади спътничките си от тяхното вцепенение. Тифани най-накрая се престраши да погледне към Мегън, за да види как й се е отразило презрителното отношение на графинята. По-зле отколкото бе предполагала. Лицето на Мегън беше станало бяло като панделките на шапката й, а огромните й сини очи бяха плувнали в сълзи, които всеки миг щяха да се търкулнат по бузите й, въпреки опитите й да им попречи. Сърцето на Тифани се сви от болка, а гневът й се удвои при мисълта, че е безсилна да помогне на своята приятелка. Единственото, което можеше да направи, бе да се опита да я успокои.
2
Девъншър — графство в югозападна Англия.
3
ескуайър — титла на едър земевладелец в Англия.