Мъжът на моите мечти

— Искам го, Мег.

Двете момичета винаги говореха напълно открито, поне една пред друга — когато наоколо нямаше никой, който да остане шокиран от прямотата им. А и в онзи ден Тифани бе прекалено развълнувана, за да я е грижа дали някой може да я чуе.

— Казвам ти, това е той. Никога не съм се чувствала толкова… толкова… Когато ми се усмихна — ох, усещането беше… По дяволите, не мога да го опиша, но се кълна, че щях да припадна.

— Може би корсетът ти пак е бил прекалено стегнат — бе отвърнала Мегън с дяволита усмивка. — Все пак, понякога човек трябва и да диша…

— О, престани — засмяно бе отвърнала Тифани. — Говоря напълно сериозно. Какво трябва да направя, за да го спечеля, Мег?

Мегън беше само с няколко месеца по-голяма от нея, но за Тифани това бе достатъчно основание да смята, че приятелката й знае всичко. А всъщност по този въпрос Мегън, колкото и да не й се щеше да го признава, не знаеше почти нищо, макар че мъжете се изпотрепваха да привлекат вниманието й. Първоначално това я смущаваше, още повече, че самата тя никога не бе правила нищичко, за да привлече тяхното. Но след като през последните две години всички неженени мъже в областта се бяха изредили да я ухажват, Мегън заключи, че причината е просто в хубавата й външност, въпреки че едва ли в цялото кралство можеше да се намери по-немодерен цвят коса от нейната — отвратително, крещящо, медно-ръждиво червено — единственото нещо, което бе наследила от своя баща.

Ето защо във въпросния ден тя беше дала на своята приятелка единствения отговор, който й се струваше разумен и правилен:

— Просто се усмихвай и бъди такава, каквато си — и той няма да има никакъв шанс.

Така и стана. Два месеца след първата им среща почитаемият Тайлър поиска ръката на Тифани. Решено бе да се оженят на осемнадесетия й рожден ден, с други думи — след малко по-малко от три месеца. При това не с някаква си скромна церемония. Тайлър беше син на виконт и сватбата щеше да представлява пищно, грандиозно празненство в разгара на лондонския сезон.

Като се има предвид колко се радваше Мегън за своята приятелка и колко ласкаво бе мнението й за Тайлър, грубият й въпрос би трябвало да слиса двамата годеници, с които в тази слънчева неделна утрин отиваше на църква. В действителност слисаният бе само Тайлър — нейното поведение спрямо него непрекъснато го объркваше, а напоследък беше започнало и да го дразни, тъй като самият той не го бе предизвикал с нищо. Тифани, от своя страна, не остана ни най-малко изненадана. Но пък тя знаеше причината за това поведение.

В началото, когато проумя, че Мегън е решила да накара Тайлър да я смята за най-противното създание на света, Тифани й беше благодарна, защото всеки млад мъж, към когото бе проявявала и най-малък интерес, по обясними причини се бе влюбвал в приятелката й, вместо в нея. Не че Тифани не беше хубава. Напротив, бе дори доста хубава; русите й къдрици и дълбоките й сини очи бяха много модерни и се харесваха на всички. Но хубостта й бе нищо в сравнение с омагьосващата красота, с която беше надарена Мегън. Затова Мегън още от първия ден бе решила да стори всичко възможно, за да не отклонява интереса на Тайлър от Тифани и най-вече — за да не го привлича към себе си.