Исторически новели
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротей Гетов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Исторически новели». Краткое содержание книги:
Докато царят бил улисан с приготовленията по сватбата на сина си, в Сарди дошъл човек, налегнат от зла участ и с нечисти от кръв ръце, фригиец по народност, от царския род. Този човек дошъл в двореца на Крез и поискал очищение по местния обичай. А начинът на очищение у лидийците и у елините е почти един и същ11. Крез му дал очищение и щом извършил обреда, пожелал да научи кой е и откъде идва непознатият. Затова попитал: „Кой си ти, чужденецо, и от коя част на Фригия идеш да дириш при мене убежище? Кого си убил? Мъж ли, жена ли?“ — „Царю — отвърнал фригиецът, — син съм на Гордий, сина на Мидас. Наричат ме Адраст. Понеже убих неволно собствения си брат, аз дойдох тук, прогонен от моя баща и изгубил всичко.“ Крез му рекъл: „Излиза, че си потомьк на мои приятели, пък и при приятели си дошъл. Ако останеш тук при нас, никакво лишение няма да сетиш. А понесеш участта си колкото се може по-леко, ще имаш най-голяма полза.“ Така Адраст заживял в двореца на царя.
По същото това време на мизийската планина Олимп се завъдил един глиган, голямо страшилище. Спущал се той от планината и съсипвал имотите на мизийците, които, макар много пъти да излизали насреща му, не успявали нищо да му сторят, а само си патели от него. Накрая при Крез дошли пратеници на мизийците и рекли: „Царю, голям глиган, ама голямо нещо, се яви по нашите земи и ни съсипва имотите. А да го уловим, колкото и да се стараем, не можем. Затова те молим сега да пратиш сина си с дружина момци и кучета да дойде с нас, та дано успеем да отървем земята от звяра.“ Това поискали те, а Крез, който не забравял предреченото от съня, им отвърнал тъй: „Да не сте споменали повече за моя син! За нищо на света не бих го пуснал с вас! Та той отскоро си има жена и засега тая грижа му стига. Но ще ви пратя дружина лидийци и всички мои кучета, като ще заповядам на тези, които дойдат с вас, да покажат най-голямо старание и да ви отърват от звяра.“ Така отговорил царят.
Докато мизийците стояли, доволни от думите му, влязъл синът на Крез, дочул тяхната молба. И понеже Крез отказал да го пусне с тях, момъкът рекъл: „Татко, по-рано за мен бе най-благородно и най-достойно да трупам слава в битки и лов. А сега ти ме държиш настрана и от едното, и от другото, без да си видял в мен нито страхливост, нито друга някоя слабост. С какви очи ще се показвам сега пред хората, като отивам или се връщам от площада? За какъв ще ме вземат гражданите? Ами младата ми невяста? С какъв мъж ще помисли, че е заживяла? Затова или ме пусни да ида на лова, или ми дай да разбера защо е по-добре да остана.“
„Сине — отвърнал Крез, — така постъпвам, не защото съм видял в теб страхливост или друго недостойно нещо, а защото ми се яви насън видение, което предсказва, че животът ти ще бъде кратковременен, тъй като ще загинеш от удар с желязно острие. Та заради това видение избързах аз с женитбата ти и не те пускам на лова, който се готви, като гледам, дано мога някак, поне докато съм жив, да те предвардя от съдбата. Защото си ми единствен; другия, глухонемия, изобщо не го считам за мой син.“
Момъкът рекъл: „Татко, не те виня за туй, дето след този сън бдиш над мене. Но с право мога да кажа, че ти едно не си разбрал от съня или не си му обърнал внимание: твърдиш, че сънят е предсказал как съм щял да умра от желязно острие. А на глигана — къде са му ръцете? Къде е желязното острие, от което се боиш? Да бе предречено, че ще умра от бивен зъб или от друго, което подхожда на тоя звяр, тогава щеше да имаш право да постъпваш така, а то — от оръжие! Пусни ме да ида с тях. Нали не ни чака битка с хора.“
Крез отвърнал: „Има с какво, сине, да ме убеди твоето тълкуване на съня. Уговори ме ти да променя своето решение. Хайде, пускам те на лова.“
Като казал това, Крез пратил за фригиеца Адраст и когато той се явил, ето какво му рекъл: „Когато дойде, Адрасте, смазан от ужасното деяние, за което не те коря, аз ти дадох очищение, приех те да живееш в дома ми и те оставих да разполагаш с всичко. Затова сега, заради стореното от мене добро, си длъжен и ти с добро да ми отвърнеш. От тебе искам да пазиш моя син, който отива на лов, да не би зли разбойници за беля да се изпречат на пътя ви. Освен това ти също имаш нужда да отидеш там, където може да блеснеш с делата си. Такъв е заветът на дедите ти. Пък и сам имаш достатъчно сили.“
11
Проливането на кръв, според примитивната представа, причинявало омърсяване, за което очистителният обред изисквал ръцете на убиеца да се напръскат с кръвта на прасе-сукалче. Трябвало да мине време обаче, за да се изтрие окончателно нечистотата. Затова прогонвали убиеца, докато се очисти.