Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Два коридора надолу, един встрани. Той рязко отвори вратата на някакъв склад и се позабави за миг — тъкмо колкото един от стражите да завие зад ъгъла и да го види — преди да се шмугне в стаята. Подготвяйки се за Пълно Оттласкване, той вдигна ръка и призова Светлината на Бурята да се влее в нея и така кожата му заблестя ярко. После замахна към рамката на вратата, пръскайки я с бяла светлина като боя. Затръшна вратата, точно когато стражите пристигнаха.
Светлината на Бурята задържаше вратата на място със силата на сто ръце. Пълното Оттласкване обвързваше предметите един с друг и ги държеше здраво, докато Светлината свършеше. За създаването му отиваше повече време, отколкото за Основното Оттласкване, и източваше Светлината на Бурята много по-бързо. Дръжката на вратата се разтресе, после дървото започна да пращи, щом стражите се хвърлиха с цялата си тежест, а някой се провикваше за брадва.
Сет прекоси помещението с отривисти крачки, заобикаляйки складираните загърнати мебели. Мебелите бяха с червени тапицерии и скъпа тъмна дървесина. Стигна далечния край и — подготвяйки се за поредното богохулство — вдигна Вълшебния меч и направи хоризонтален разрез в тъмносивия камък. Камъкът се сряза лесно; Вълшебният меч можеше да пререже всеки неодушевен предмет. Последваха два вертикални среза и още един долу, отделяйки голям квадратен блок. Сет притисна ръката си в него и заповяда на Светлината да се влее в камъка.
Зад него вратата почна да се пропуква. Погледна през рамо и се съсредоточи върху тресящата се врата, Оттласквайки каменния блок в тази посока. Върху дрехите му кристализира скреж — Оттласкването на нещо толкова едро изискваше много Светлина на Бурята. Вихрушката вътре в него стихна — като ураган, укротен в ръмеж.
Пристъпи встрани. Грамадният каменен блок се разтресе при плъзването си в стаята. Преместването му би било невъзможно по нормален начин. Собствената му тежест щеше да го задържи върху камъните долу. Ала сега тъкмо тя го изтегли от тях; за камъка сега вратата на помещението беше долу. С дълбок стържещ звук каменният блок се отдели от стената и загромоли във въздуха, прегазвайки мебелите.
Войниците най-сетне разбиха вратата, с препъване влязоха в стаята и тъкмо тогава огромният блок се стовари върху тях.
Сет загърби ужасния звук на виковете, разцепването на дървото, трошенето на кости. Той сведе глава, пристъпи през новата дупка и излезе в коридора оттатък.
Ходеше бавно, привличаше Светлина от лампите, край които минаваше. Тя се вливаше в него и възпламеняваше нова буря вътре. Лампите гаснеха и коридорът притъмня. В края му имаше солидна дървена врата и докато Сет приближаваше, от зидарията почнаха да се измъкват духчета на страха — лепкави пурпурни клъбца, които се насочваха към вратата. Бяха привлечени от изпитвания от хората оттатък ужас.
Сет отвори вратата и влезе в последния коридор към покоите на краля. Край пътеката бяха наредени високи червени керамични вази, а между тях стояха нервни войници. Бяха от двете страни на дълъг тесен килим. Той бе червен като кървава река.
Копиеносците в началото на коридора не го дочакаха да се приближи. Потеглиха в тръс и вдигнаха късите си метателни копия. Сет замахна с ръка встрани и насочи Светлина на Бурята в рамката на вратата, използвайки третия и последен тип Оттласкване — Обратното Оттласкване. То действаше различно от другите две. Не караше рамката да излъчва Светлина — напротив — изглежда, сякаш привличаше околната Светлина вътре в нея, придавайки й странна полусянка.
Войниците метнаха копията, а Сет остана неподвижен, с ръка върху рамката на вратата. Обратното Оттласкване изискваше той да е в постоянен допир, но отнемаше сравнително малко Светлина на Бурята. През това време всичко, което се приближаваше към него — особено по-леките предмети — биваше привлечено към самото Оттласкване.
Копията в полет промениха посоката си, разделиха се около него и се забиха в дървената рамка. Когато усети удара, Сет скочи във въздуха и се Оттласна към дясната стена, а стъпалата му шляпнаха върху камъка.
Той веднага преобърна перспективата си. В неговите очи не той, а войниците стояха на стената и кървавочервеният килим се стелеше между тях като дълъг гоблен. Сет се стрелна надолу по коридора, удряйки с Вълшебния меч, сечейки през шиите на двама мъже, които бяха хвърлили копията по него. Очите им изгоряха и те рухнаха.