Пътят на кралете (том I)

Мъжът беше опасно ловък с Острието. Много Броненосци се осланяха прекалено на силата на оръжието и бронята си. Този беше различен.

Сет скочи на стената и се нахвърли на Броненосеца с бързи, остри атаки, като нападаща змиорка. Броненосецът ги отклоняваше с дълги стремителни удари. Дългият му меч държеше Сет на разстояние.

Много се проточи!, рече си Сет. Успееше ли кралят да се измъкне, той щеше да се е провалил в задачата си, все едно колко хора е убил. Посегна да удари още веднъж, но Броненосецът го отблъсна. Всяка секунда от този бой добавяше още една за бягството на краля.

Време беше Сет да стане безмилостен. Хвърли се във въздуха, Оттласна се към другия край на коридора и падна с краката напред към противника. Обръщането на Броненосеца не закъсня, ала Сет се Оттласна надолу под ъгъл и падна веднага. Вълшебният меч изсвистя във въздуха над него.

Приземи се с приклякане и използва ускорението да се хвърли напред, изви се встрани, откъм страната, където бронята на противника му се беше пропукала. Нанесе мощен удар. Тази част от Бронята се разтресе и потекоха частици стопен метал. Броненосецът изстена, падна на коляно и вдигна ръка настрани. Сет замахна с крак към страната на мъжа и го отметна назад с подсилен от Светлината ритник.

Тежкият Броненосец се стовари върху вратата към кралските покои, разби я и падна вътре. Сет го остави и се шмугна през вратата вдясно, откъдето беше минал кралят. Коридорът и тук беше застлан със същата червена пътека, а лампите със Светлина по стените дадоха на Сет възможност да подхрани урагана в себе си.

У него отново заблестя енергия и той забърза. Ако успееше да напредне достатъчно, щеше да смогне да се справи с краля и после да се върне и да срази Броненосеца. Нямаше да е лесно. Пълното Оттласкване на вратата нямаше да го спре, а бронята щеше да му позволи да тича със свръхестествена бързина. Сет хвърли поглед през рамо.

Броненосецът не го следваше. Мъжът седеше в Бронята си и изглеждаше объркан. Сет едва го виждаше как стои на прага, заобиколен от натрошено дърво. Може би го беше наранил повече, отколкото мислеше.

Или може би…

Сет застина. Помисли за сведената глава на мъжа, изведен набързо с прикрито лице. Броненосецът все още не идваше след него. Беше толкова умел. Говореше се, че малцина могат да се мерят с Гавилар Колин с меча. Възможно ли бе?

Сет се обърна и забърза обратно, доверявайки се на инстинктите си. Щом го съзря, Броненосецът пъргаво скочи на крака. Сет затича по-бързо. Кое беше най-безопасното място за един крал? Да бяга, поверен в ръцете на неколцина стражи? Или защитен от Вълшебна броня, оставен на място и взет за някой телохранител?

Умно, каза си Сет, когато отпуснатият преди малко Броненосец зае нова бойна позиция. Сет нападна с нов устрем, въртейки Острието във вихър от удари. Броненосецът — кралят — агресивно ги отбиваше с широки и мощни движения. Сет се отдръпна от един такъв удар и долови полъха от оръжието, което премина току пред него. Изчисли следващия си ход, после се хвърли напред и премина под следващото замахване на краля.