Пътят на кралете (том I)

Паршендите бяха довели музикантите. Първо светлооките алети се поколебаха. За тях барабаните бяха груби инструменти за прости тъмнооки хора. Но виното погубваше и традицията, и приличието, и сега алетските първенци танцуваха в забрава.

Сет се изправи и започна да си проправя път през помещението. Пиршеството бе траяло дълго; дори кралят се беше оттеглил преди часове. Но мнозина все още празнуваха. Както вървеше, Сет беше принуден да заобиколи Далинар Колин, родния брат на краля, който се беше проснал пиян върху малка масичка. Застаряващият, но все още як мъж продължаваше да отпъжда с махване на ръка онези, които опитваха да го накарат да си легне. Къде ли беше Ясна, дъщерята на краля? Неговият син и наследник Елокар седеше на високата трапеза и водеше празненството в отсъствието на баща си. Разговаряше с двама мъже — тъмнокож азиш със странно парче светла кожа на лицето и слабоват човек с вид на алет, който все се озърташе през рамо.

Сътрапезниците на престолонаследника нямаха значение. Сет се държеше далеч от него, до стените, и подмина барабанистите. Около тях из въздуха се стрелкаха музикални духчета и приемаха формата на въртящи се прозрачни панделки. Когато Сет подмина барабанистите, те го забелязаха. Скоро щяха да се оттеглят заедно с всички останали паршенди.

Не личеше да са обидени. Не личеше да са ядосани. И при все това щяха да нарушат договора, който беше в сила едва от няколко часа. Нямаше смисъл. Но Сет не задаваше въпроси.

Към края на помещението той премина край редици нетрепващи лазурни светлини, които изникваха в ъгъла между стената и пода. В тях имаше сапфири, заредени със Светлина на Бурята. Богохулно. Как можеха хората по тези земи да ползват нещо толкова свято просто за осветление? И по-лошо — за алетските учени се говореше, че са близо до създаването на нови Вълшебни мечове. Сет се надяваше това да е просто самозалъгване и хвалби. Защото, ако наистина се случеше, светът щеше да се промени. Вероятно така, че хората във всички страни — от далечния Тайлена до извисяващата се Я Кевед — щяха да говорят алетски на децата си.

Величави хора бяха тези алети. Дори и когато бяха пияни, у тях имаше естествено благородство. Високи и добре сложени, мъжете носеха тъмни копринени дрехи, закопчани от двете страни на гърдите и изкусно избродирани със злато и сребро. Всеки от тях приличаше на генерал на бойното поле.

Жените бяха още по-великолепни. Носеха пищни копринени рокли, плътно прилягащи, ярките им цветове — в контраст с предпочитаните от мъжете тъмни тонове. Левият ръкав на всяка рокля беше по-дълъг от десния и покриваше ръката. Алетите имаха странно чувство за благоприличие.

Чисто черните си коси вдигаха на върха на главата или в сложни плитки, или на свободни вълни. Вплитаха често златни панделки или орнаменти и скъпоценни камъни, които бляскаха със Светлината на Бурята. Красиво. Богохулно, но красиво.

Сет напусна залата за празненства. Веднага прекрачи прага на Просешкия пир. Това беше алетска традиция — зала, където някои от най-бедните мъже и жени в кралството получаваха пир в допълнение на тържеството на краля и неговите гости. Някакъв мъж с дълга сиво-черна брада се беше проснал на вратата с глупава усмивка, но Сет не можа да прецени дали е от виното или от слабоумие.