Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 217
Перейти на страницу:

Калак откри, че трепери. Кога ли беше станал толкова слаб?

— Йезриен, този път аз не мога да се върна — прошепна Калак, пристъпи по-нагоре и грабна ръката на другия. — Не мога.

Когато призна, Калак почувства как вътре в него нещо се пречупва. Колко бе продължило? Столетни, може би хилядолетни мъчения. Толкова беше трудно да си припомни. Онези огньове, куките, които всеки ден отново се впиваха в плътта му. Смъкваха кожата от ръката му, сетне прогаряха тлъстината и стигаха до костта. Можеше да долови миризмата. Всемогъщи, можеше да ги помирише!

— Остави меча си — рече Йезриен.

— Какво?

Йезриен кимна по посока на пръстена от оръжия.

— Бях избран да те чакам. Не бяхме сигурни, че си оцелял. Беше взето… решение. Време е Клетвеното съглашение да свърши.

Калак усети как го пронизва ужас.

— До какво ще доведе това?

— Ишар е уверен, че може да е достатъчно един от нас да продължи да се придържа към Клетвеното съглашение. Възможно е да сме в състояние да прекратим цикъла на Опустошенията.

Калак се взря в очите на безсмъртния крал. От някакви растения вляво от тях се виеше дим. Стенанията на умиращите ги преследваха. В очите на Йезриен Калак видя страдание и печал. Може би даже страх. Човек, който виси от ръба на скала на една тънка нишка.

Всемогъщи във висините, помисли Калак. И ти се прекърши, нали? С всички тях беше така.

Калак се извърна и тръгна настрани към нисък хребет, откъдето се виждаше част от бойното поле.

Имаше толкова много трупове, а сред тях ходеха живите. Мъже в прости облекла, понесли копия с бронзови остриета. Сред тях се открояваха другите, с блестящи лети брони. Отмина една групичка — четирима мъже, облечени в прокъсани жълтокафеви кожи или в долнопробни кожени гащи, се присъединиха към могъща фигура в красива сребриста и удивително сложна броня. Какъв контраст.

Йезриен пристъпи до него.

— Смятат ни за божества — прошепна Калак. — Разчитат на нас, Йезриен. Ние сме всичко за тях.

— Имат Сияйните. Това ще бъде достатъчно.

Калак поклати глава.

— Той няма да остане обвързан с това. Врагът. Ще намери начин да го заобиколи. Знаеш, че ще намери.

— Може би. — Кралят на Вестителите не даде повече обяснения.

— А Талн? — попита Калак. Горящата плът. Огньовете. Болката отново и отново, и отново…

— По-добре да страда един, отколкото да страдат десет — прошепна Йезриен. Изглеждаше толкова студен. Като сянката, която пада, когато топлината и светлината озаряват благородния и верния и отхвърлят черното му подобие.

Йезриен се върна при пръстена от мечове. Неговото Острие се очерта в ръцете му, изниквайки от мъглата, покрито с влага.

— Решено е, Калак. Ще следваме своите пътища и няма да се търсим един друг. Трябва да оставим нашите мечове. Клетвеното съглашение свършва сега. — Вдигна меча си и го заби в камъка при другите седем.

Йезриен се поколеба, вгледан в меча, после сведе глава и се извърна. Като че се срамуваше.

— Избрахме това бреме по своя воля. Е, значи, ако поискаме, можем да го изоставим.

— Какво да кажем на хората, Йезриен? — попита Калак. — Какво ще кажат те за този ден?

— Просто е — отвърна Йезриен, докато се отдалечаваше. — Казваме им, че най-сетне са победили. Съвсем лесна лъжа. Кой знае? Може пък да се окаже вярно.

Калак гледаше как Йезриен се отдалечава през опалената земя. Накрая призова своя меч и го поби в камъка при останалите осем. Обърна се и тръгна в противоположната на Йезриен посока.

И все пак не можа да се въздържи да погледне крадешком назад към пръстена от мечове и незаетото място в него. Там трябваше да е десетият меч.

Онзи от тях, който беше загубен. Когото бяха изоставили.

Прости ни, помисли Калак и тръгна.

КНИГА ПЪРВА
ПЪТЯТ НА КРАЛЕТЕ
4500 години по-късно

Пролог

Да убиеш

„Човешката любов е хладна като планински поток само три стъпки след леда. Ние му принадлежим. О, Отче на Бурята… ние му принадлежим. Само подир хиляда дни ще дойде Вечната Буря.“

Записано в първия ден от седмицата Пала на месеца Шаш в годината 1171, тридесет и една секунди преди смъртта. Обектът беше бременна тъмноока жена на средна възраст. Детето не оцеля.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)