Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
А аз съм тук, за да превръщам мечтите ти в реалност, Анастейжа.
- Крисчън, ти си моята сбъдната мечта.
- И ти моята, госпожо Грей - прошепна той. - Слагай колана!
Засмях се и закопчах предпазния колан.
Самолетът бавно потегли към пистата. Ние се усмихвахме един на друг и отивахме от шампанското. Сигурно изглеждахме като напълно откачени.
Не можех да повярвам, че най-сетне, на двайсет две години, ще напусна Щатите. И то за да отида в Европа! В Лондон! Леле! От всички възможни места той ме водеше точно там, където най-много исках да ида.
След като излетяхме, Наталия донесе още шампанско и започна да подготвя масата за сватбеното ни пиршество. И то какво пиршество! Пушена сьомга, после печена яребица със салата от челен боб и картофи. Всичко бе приготвено и сервирано от Наталия. Оказа се доста талантлива.
- Желаете ли десерт, господин Грей? - попита тя.
Той поклати глава и прокара пръст по долната си устна. Погледна ме въпросително, очите му бяха потъмнели, изражението му беше непроницаемо.
- Не, благодаря - казах, без да мога да откъсна очи от него. Устните му се извиха леко в загадъчна усмивка и Наталия Гак-тично се изнесе.
- Хм... Бях решил да взема теб за десерт.
„О, тук ли...?“
- Ела - каза той, стана и протегна ръка към мен. Поведе ме нанякъде.
- Тук има баня. - Показа ми малка врата. Продължихме по тесния коридор. В дъното имаше врата. Той я отвори. „Господи! Спалня?“ Стаичката беше малка, двойното легло - също. И тук всичко бе в бледокремаво и светъл клен. На леглото имаше декоративни възглавнички в златисто и кафеникавосиво. Изглеждаше много удобно.
Крисчън се обърна към мен, погледна ме жадно и каза:
- Реших да прекараме първата си брачна нощ на единайсет хиляди метра над земята. За първи път ми е.
Още нещо, което правехме за първи път. Сърцето ми биеше като обезумяло. Гледах го с отворена уста. Клуб „Мили нагоре“. Бях чувала за него. Секс в самолета.
- Но първо нека те извадя от тази прекрасна рокля. - Очите му блестяха. Любов и нещо друго, нещо тъмно, мрачно, нещото, което така обичах в него и което накара моето друго аз да скочи в пълна готовност. Както обикновено забравих да дишам.
- Обърни се. - Гласът му бе нисък, тих, властен и дяволски възбуждащ. Как е възможно някой да вкара толкова много емоция в две обикновени думи? Изпълних веднага и с готовност. Ръцете му се плъзнаха по косата ми и той започна да вади фибите една по една. Пръстите му се движеха експертно, ловко, бързо. Захванатите кичури падаха един по един, покриваха раменете ми, плъзгаха се по гърба, върху гърдите ми. Опитвах се да не мърдам, но тялото буквално ме болеше, жадно за допира му. След целия този вълнуващ, но и доста изморителен ден, аз го желаех. Целия. Само за мен.
- Косата ти е толкова хубава, Ана. - Устата му беше до ухото ми. Усещах дъха му, макар че устните му не ме докосваха. Когато махна и последната фиба, той зарови ръцете си в нея, нежно масажира скалпа ми... затворих очи, напълно погълната от усещането. Пръстите му тръгнаха плавно надолу, леко килнаха главата ми назад и той оголи шията ми.
- Моя си - каза задъхано и заби зъби в мекото на ухото ми.
Простенах.
- Тихо - изкомандва той. Събра косата ми и я прехвърли през рамото. Прокара пръст по гърба ми, от едното рамо до другото ио крайчетата на дантелата на роклята. Треперех в очакване. Той нежно целуна гърба ми, точно над най-горното копче на роклята.
- Толкова си красива! - каза и ловко разкопча първото копче.
Днес ме направи най-щастливия човек на света! - С умопомрачително бавно темпо продължи да разкопчава копчетата на роклята, чак до последното почти на кръста. - И те обичам толкова м ного... - продължи, като целуваше кожата между рамото и врата ми. - Искам те. Много... - говореше между всяка целувка. - Искам. Да. Бъда. В. Теб. Ти. Си. Моя.
Всяка дума влизаше в мен като сладка отрова. Затворих очи и оголих врата си за целувките му. И паднах. В магията. Магията Крисчън Грей. Моят съпруг.
........Моя - прошепна пак той. Обели роклята от раменете ми и
тя се свлече по тялото ми в малка дантелена купчинка с цвят на слонова кост.
- Обърни се - каза с дрезгав глас.
Обърнах се. Той пое рязко дъх.
Останах по стегнат синкаворозов сатенен корсет с жартиери с I |,вета на дантелата и бели копринени чорапи. Погледът му се плъзна по тялото ми, но той не отрони и дума. Само ме гледаше. Очите му - широко отворени, пълни с безумна потребност... от мен.