Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Станах без грам желание, облякох тюркоазената си рокля и обух джапанките. Сервитьорката си тръгна, той затвори ядно книгата и скри беса си зад слънчевите очила. Щеше да гръмне от напрежение и гняв. Всяка друга жена на плажа беше без горнище. Какво толкова? Не бях извършила престъпление. В интерес на истината дори изглеждах смешна с горнище. Въздъхнах. Настроението ми съвсем се скапа. Мислех, че ще разбере този опит за шега... наистина само опит... Може би ако бях останала по корем... Така или иначе чувството му за хумор се бе изпарило. Точно в момента явно не му беше до шеги.
- Моля те, не ми се сърди - прошепнах. Взех книгата и телефона му и ги пъхнах в раничката си.
- Доста си закъсняла с извиненията - каза той тихо, прекалено тихо. - Хайде! - Хвана ме за ръка, а с другата даде сигнал на Тейлър и на двамата охранители Филипе и Гастон от френските служби за охрана. Те бяха еднояйчни близнаци. През цялото време бяха седели на верандата и бяха наблюдавали както нас, така и останалите хора по плажа. „Защо все забравям за тях? Как не мога да запомня няколко основни неща?“ Лицето на Тейлър бе като камък зад тъмните очила. И той беше побеснял. Мамка му! Все още не можех да свикна да го виждам в облекло, различно от костюм и вратовръзка. По къси гащи и черна тениска изглеждаше някак особено.
Крисчън ме поведе към хотела, през лобито и навън към улицата. Не обели нито дума. Беше в ужасно настроение, замислен, а «а всичко това бях виновна само аз. Тейлър и двамата охранители ни следваха като сенки.
- Къде отиваме? - попитах много предпазливо и го погледнах.
- Към яхтата - каза той, без дори да ме погледне.
Нямах представа колко е часът. Някъде към пет или шест.
Стигнахме до пристанището и Крисчън ме поведе към джета, който заедно с моторната лодка вървеше в комплект с яхтата. I юдадох раницата си на Тейлър и го погледнах притеснено. Но и неговото изражение беше безизразно като на Крисчън. Изчервих се, като си представих, че ме е гледал гола на плажа.
- Заповядайте, госпожо Грей - каза той и ми подаде спасителната жилетка от моторната лодка. Примирих се и си я сложих. Защо само аз трябваше да нося това нещо? Тейлър и Крисчън се спогледаха някак странно. Господи! Той беше ядосан и на Тей-1П,р. После Крисчън провери дали съм закопчала жилетката добре и здраво стегна колана.
- Става - каза тихо, все така без да ме поглежда. Какво толко-на бях направила, по дяволите?
Той се качи в джета и ми подаде ръка. Хванах се здраво и успях да прехвърля крака си към седалката, без да цопна във водата. Тейлър и близнаците се качиха в моторната лодка. Крисчън леко оттласна джета от дока и той елегантно се плъзна по водата.
- Дръж се здраво! - заповяда ми Крисчън и аз го обхванах с ръце - любимата ми част от карането на джет. Стисках го здраво, носът ми бе опрян в гърба му. В такива моменти винаги се сещах »а времето, когато той не би ми позволил за нищо на света да го докосна така. Миришеше толкова хубаво. На море и на Крисчън. „Прости ми, Крисчън, моля те!“
Тялото му се стегна.
- Дръж се здраво - каза по-меко. Целунах гърба му и опрях буза в него. На пристанището се бяха събрали сеирджии.
Крисчън завъртя ключа и моторът изръмжа. Джетът набра скорост през студената тъмна вода към „Феър Лейди“. Стиснах го по-здраво. Харесваше ми. Беше толкова вълнуващо. Виждах и усещах всеки мускул в приведеното му напред тяло.
Тейлър караше моторната лодка успоредно с нас. Крисчън го погледна, увеличи скоростта и се стрелнахме по водата, заподскачахме по нея като плоско камъче, хвърлено от брега от нечия опитна ръка. Тейлър поклати раздразнено глава и обърна към яхтата. Крисчън я подмина. Буквално се стрелна край нея и насочи джета към открито море.
Морската вода пръскаше по телата ни, топлият вятър ме удряше в лицето и развяваше косата ми. Беше толкова весело! Може би адреналинът от скоростта щеше да разсее лошото му настроение. Не можех да видя лицето му, но бях сигурна, че се забавлява. Сега можеше да е безгрижен, да се държи като обикновен млад мъж. А го правеше толкова рядко.
Крисчън направи широк завой и успях да огледам брега. Лодките, пристанището, офисите и апартаментите - боядисани в бяло и пясъчножълто, хълмовете отзад... Всичко изглеждаше някак разхвърляно. Не като подредените под линия блокове, на които бях свикнала, но в същото време беше толкова красиво...
Крисчън ме погледна през рамо. На устните му бе заиграла сянка от усмивка.