Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Той се наведе, целуна ме и каза:
- Време е да тръгваме. Не мога да те деля повече с всички тези хора.
- Нима можем да си тръгнем от собствената си сватба?
- Бебчо, това е нашата сватба. Можем да правим каквото си искаме. Нарязахме тортата. И сега, в този момент, искам да те хвана и да те отведа там, където ще те имам само за себе си.
Засмях се.
- Та вие ме имате за цял живот, господин Грей.
- И съм много щастлив да го чуя, госпожо Грей.
- О, ето къде били влюбените пиленца.
Изругах наум. Майката на Грейс ни бе открила.
- Крисчън, още един танц с баба?
/
- Разбира се, бабо - каза Крисчън малко недоволно.
- А ти, красавице, иди и направи един старец щастлив. Танцувай с Тео.
- Кой е Тео, госпожо Тревелиан?
- Дядо Тревелиан. И ми казвай „бабо“. Сега вие двамата трябва сериозно да се захванете с правнучетата. Не ми остава много живот.
И ни се усмихна заговорнически, а Крисчън я изгледа ужасен.
- Ела, бабо. - И я повлече към дансинга. Обърна се, погледна ме, завъртя очи и изсумтя: - До после, бебчо.
Докато отивах към дядо Тревелиан, ме спря Хосе.
- Няма да те каня да танцуваш пак с мен. Бездруго отнех прекалено много от времето ти на дансинга. Щастлив съм, че ти си щастлива. Но, Ана, искам да знаеш... Ще съм тук. Винаги когато имаш нужда от мен.
- Благодаря ти, Хосе. Ти си истински приятел.
- Говоря съвсем сериозно. - Тъмните му очи светеха. Честни, откровени очи.
- Знам, Хосе. Благодаря ти. Сега би ли ме извинил? Имам среща с един дядо.
Той ме погледна озадачено.
- Дядото на Крисчън - поясних.
- Късмет, Ани. Късмет във всичко.
- Благодаря, Хосе.
След танца с дядото - неувяхващ евъргрийн - застанах до френските врати и се загледах в слънцето. То бавно слизаше все по-ниско и по-ниско над Сиатъл и потъваше към хоризонта. Небето беше обагрено в оранжево и аквамарин.
- Да тръгваме - настоя Крисчън.
- Толкова си хубава, Ана. - Карла нежно оправи един паднал кичур. - И съм така горда с теб. Ще направиш Крисчън много щастлив. - И ме прегърна.
„О, мамо!“
- Не мога да повярвам колко различна изглеждаш, така пораснала. В началото на нов живот... Само никога не забравяй, че мъжете са от друга планета, и всичко ще е наред.
Засмях се. Ако знаеше, че Крисчън не е само от друга планета, а от друга вселена...
- Благодаря, мамо.
Рей дойде при нас. Усмихваше се мило.
- Създала си прекрасно дете, Карла - каза с гордост. Беше толкова чаровен с черен фрак и бледорозова жилетка. Сълзи напираха в очите ми. „О, не, толкова време се удържах да не плача. Не сега“.
- А ти я гледаше как расте и й помогна да израсте, Рей - отвърна Карла.
- И всеки миг бе щастие за мен. Ти си страхотна булка, Ани. -И оправи същото палаво кичурче. Нагласи го зад ухото ми.
- О, татко. - Едва сдържах сълзите си. Той ме прегърна кра-тичко, по неговия си странен непохватен начин.
- От теб ще излезе страхотна съпруга - прошепна той с пресипнал глас.
После ме пусна - Крисчън беше застанал до мен.
- Грижи се за момичето ми, Крисчън - каза Рей и топло стисна ръката му.
- Точно това възнамерявам да направя - отвърна Крисчън на доведения ми баща и целуна майка ми.
Останалите гости бяха направили тунел, под който трябваше да минем до входа на къщата.
- Готова ли си? - попита Крисчън.
-Да.
Той стисна ръката ми и ме поведе под опънатите над нас ръце. Гостите викаха, поздравяваха ни и ни желаеха щастие. Над нас валеше дъжд от ориз - за късмет. В края на тунела Грейс и Карик ни прегърнаха и ни целунаха. Грейс пак плачеше. Казахме им довиждане доста набързо.
Тейлър ни чакаше в аудито 81Л/. Докато Крисчън държеше вратата отворена, за да вляза, хвърлих букета от бели и розови рози към групичката насъбрали се млади момичета. Мия триум-фално го вдигна, засмяна до уши.
Докато се вмъквах в колата и все още се смеех на ловкостта и борбеността, с която Мия се пребори за букета, Крисчън се наведе, вдигна края на роклята ми и старателно го прибра. После махна за довиждане на всички.
Тейлър му отвори вратата.
- Честито, сър.
- Благодаря, Тейлър - отвърна Крисчън и се настани до мен. Докато Тейлър бавно потегляше, гостите засипваха колата с ориз. Крисчън грабна ръката ми и целуна всеки пръст.