Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Дотук добре, госпожо Грей, нали?
- Дотук е прекрасно, господин Грей. Къде отиваме?
- Сий Так - отвърна простичко той и се усмихна загадъчно.
„Хм... какво ли е намислил?“
Тейлър не зави към терминала за заминаващи, а продължи направо през охраняваната зона. И тогава го видях. Джетът на Крисчън. Отстрани с големи сини букви пишеше ГРЕЙ ЕНТЪРПРАЙ-'ЗИС ХОЛДИНГ.
- Не ми казвай, че пак ще използваш собственост на компанията за лични цели.
- О, точно това възнамерявам да направя, Анастейжа - усмихна се той.
Тейлър спря пред стълбите на самолета и скочи да отвори вратата на Крисчън. Говориха кратко. После Крисчън отвори вратата ми и вместо да се отдръпне да ми направи място да мина, се наведе, грабна ме и ме изнесе на ръце.
- Какво правиш?! - изпищях.
- Пренасям те през прага - каза той.
- О! - „Това не се ли прави, когато си идем у дома?“
Той ме качи по стълбите без никакво усилие. Тейлър вървеше след него с малкия ми куфар. Остави го на вратата на самолета и се върна в колата. Посрещна ни Стивън - пилотът на Крисчън, облечен в униформа.
- Добре дошла на борда, госпожо Грей.
Крисчън ме пусна и се здрависа с него. До Стивън стоеше жена с тъмна коса, също с униформа. Беше на... може би тридесет.
- Честито - каза Стивън.
- Благодаря. Познаваш Стивън, нали, Анастейжа? Той е нашият пилот днес. А това е помощник-пилот Бейли.
Жената се изчерви и замига неловко. Исках да врътна очи от раздразнение. Още една женска, втрещена от вида на моя прекалено красив съпруг.
- Радвам се да се запознаем - каза гя тихо. Усмихнах й се любезно. В крайна сметка той си беше вече само мой.
- Приключихте ли с проверките? - попита Крисчън.
Аз започнах да се оглеждам. Интериорът беше от светло кленово дърво и кремава кожа. Всичко бе изящно изработено. Появи се още една жена, и тя с униформа. Много красива брюнетка.
- Да, всичко е готово. Времето от тук до Бостън е хубаво.
„Бостън?“
- Има ли турбулентност?
- До Бостън - не. Над Шанън минава студен фронт и може да ни полюлее малко.
„Шанън? Ирландия?“
- Ясно. Всъщност се надявам по това време да спя - каза Крисчън.
„Да спи?“
- Ще минем под него, сър - поясни Стивън. - Сега ви оставяме на грижите на Наталия - вашата стюардеса.
Крисчън я погледна, понамръщи се, но бързо върна усмивката си и кимна.
- Добре. - Хвана ръката ми и ме поведе към една от удобните меки кожени седалки. Мисля, че бяха общо дванайсет.
- Сядай - каза, свали си сакото и разкопча жилетката си от сребрист брокат.
Седнахме на две единични места, един срещу друг. Между нас имаше малка полирана масичка.
- Добре дошли на борда, госпожо, господине, и поздравления за празника ви - каза Наталия. Вече ни подаваше чаши с розово шампанско.
- Благодаря - отвърна Крисчън.
Тя се усмихна вежливо и се отдалечи по коридора.
- Да пием за нашия дълъг и щастлив брачен живот. - Крисчън вдигна чашата си към мен и се чукнахме. Шампанското беше превъзходно.
- Болеже? - попитах.
- Същото.
- Първия път го пихме от чаени чашки - засмях се аз.
- Добре помня този ден. Денят на дипломирането ти.
- Къде отиваме? - Любопитството ме глождеше, не можех да се спра.
- В Шанън - каза Крисчън. Гледаше ме развълнувано. Като дете.
- В Ирландия?
/
Май наистина отивахме в Ирландия.
- Да, да заредим - добави той, очевидно с намерението да ме мъчи до краен предел.
- И после?
Той се усмихна широко и поклати глава.
- Стига, Крисчън, кажи ми!
- В Лондон - каза той и ме изгледа предпазливо, напрегнато, «) 11 и гваше се да прецени реакцията ми.
Ахнах. Господи! Бях си мислила, че ще идем в Ню Йорк или Лепен, или може би някъде по Карибско море. Не можех да по-нярвам. Цял живот бях мечтала да ида в Англия. Цялата пламнах от вълнение.
- После в Париж.
„Моля?“
- После в Южна Франция.
„Оле майко!“
- Знам, че винаги си мечтала да идеш в Европа - каза меко той.