Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Не мърдайте, госпожо Грей - предупреди ме той и ме тупна леко по корема. После устните му мързеливо продължиха пътя си към бедрата ми... и спряха.
- Моля те, моля те...
- Искам те гола - каза той и бавно разкопча корсета. Много бавно, копче по копче. А когато корсетът падна на леглото до мен, прокара език по целия ми гръбнак.
- Моля те, Крисчън.
- Какво желаете, госпожо Грей? - Думите му прозвучаха така близо до ухото ми, така нежно. Почти беше легнал върху мен. Усещах твърдия му пенис.
- Теб. Теб желая.
- И аз те желая, любов моя, живот мой... - прошепна той и преди да се усетя ме обърна по гръб. Скочи от леглото, с бързи и резки движения махна панталона и боксерките си и застана пред мен величествено красив, съвсем гол. Цялата стая бе осветена от неговата божествена красота. Грееше и заслепяваше всичко. Наведе се и бавно свали бикините ми. Погледна ме.
-Моя...
- Моля те - скимтях, а той се усмихна зловещо, дяволито, съблазнително. Неговата усмивка марка „Петдесет“.
Качи се на леглото и започна да целува десния ми крак. И така бавно стигна до горе. Отвори краката ми.
- Моята съпруга... - каза и устата му се залепи за устните между краката ми и аз се предадох на подлудяващото усещане на езика му. Ръцете ми, свити в юмруци, минаваха през косата му, ханшът ми посрещаше езика му, люлееше се в неговия ритъм. Той хвана бедрата ми, за да ме накара да не мърдам. Но не спря сладкото си изтезание. Бях близо, много близо.
- Моля те, Крисчън - простенах.
- Не, още не - каза той задъхано, повдигна ме и пъхна език в пъпа ми.
- Не! - Усетих усмивката му върху корема си. Продължи да се движи нагоре.
- Така нетърпелива, госпожо Грей! Имаме толкова много време, докато кацнем. - Целуна гърдите ми и улови лявото ми зърно между устните си. Не откъсваше очи от моите. А в неговите се завихряше страшна, черна тропическа буря.
О, да, как можах да забравя Европа...
- Искам те, моля те. Моля те.
Тялото му покри моето, той се опря на лакти. Потърка носа си в моя, а аз плъзнах ръце по прекрасните му мускули, по гърба му, към задника му.
- Тук сме, за да задоволяваме госпожа Грей, моята съпруга. Обичам те.
- Обичам те.
- Очите отворени, искам да те гледам!
- Крисчън... О, Господи! - извиках, когато усетих как бавно потъва в мен.
- Ана! О, Ана! - И започна да се плъзга в мен.
- Какво, правиш по дяволите? - Крисчън почти крещеше. Явно се бях унесла в сладките си спомени. Той стоеше над
мен мокър, красив, божествен - и ме гледаше с изумление.
„Какво съм направила? О, нееее... Легнала съм по гръб. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Сега ще откачи. По дяволите!“ Беше побеснял.
2.
Веднага забравих за всякакви еротики и копнежи.
- Заспала съм и без да искам съм се обърнала по гръб - смотолевих в моя защита.
Очите му горяха от бяс. Той се наведе, грабна горнището на банския ми от шезлонга си и го метна към мен.
- Обличай го! - изсъска.
- Крисчън, никой не ни гледа.
- О, повярвай ми, гледат. И съм убеден, че Тейлър и охраната добре се забавляват с шоуто, което си им спретнала. - Не спираше да ръмжи.
„Господи! Защо все забравям за тях?“ Сложих ръце на гърдите си и панически се опитах да ги скрия. След саботажа над Чарли Танго проклетата охрана винаги вървеше с нас.
- Да! И на всичкото отгоре някой мазен задник с фотоапарат може да те е снимал. Искаш ли да се видиш на кориците на списание „Стар“? Искаш ли? Но този път гола! - викаше озверял Крисчън.
„Мръсни папараци!“ Едва успях да сложа банския, усуках го няколко пъти, ръцете ми, по рождение и двете леви, сега на всичкото отгоре трепереха, а цялата кръв се бе оттекла от лицето ми. Неприятният спомен за папараците пред Сиатъл Инди-пентънт Пъблишърс, след като някой се бе изпуснал за годежа ни, ме втрещи. Но всичко това идваше с пакета - живот с Крисчън Грей.
- Ь’ас1йШоп! - викна той ядно към сервитьорката и се обърна към мен. - Тръгваме.
- Сега?
- Да. Веднага.
Последното, което можеше да ми мине през ума, беше да споря с него. Той намъкна късите гащи върху мокрия си бански и навлече сивата си тениска. Сервитьорката почти дотича с кредитната му карта и със сметката.