Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Може да целунете булката - обяви преподобният Уолш. Обърнах глава и се усмихнах на съпруга си.
- Най-накрая си моя - прошепна той, дръпна ме в ръцете си и ме целуна леко по устните. „Аз съм омъжена! Аз съм госпожа Грей“. Бях толкова щастлива!
- Красива Ана! - каза той, усмихна се, а очите му пламтяха от любов... и нещо по-тъмно, по-горещо. - Не позволявай на никого освен на мен да свали тази рокля от теб! Разбра ли ме? - Усмивката му пламна, връхчетата на пръстите му се плъзнаха по бузата ми и изгориха кожата ми. Кръвта ми буквално завря от допира му.
„Мили Боже! Как го прави? С всичките тези хора тук, които гледат само нас“.
Кимнах, без да обеля и дума. Господи, дано никой не ни е чул. Преподобният Уолш тактично бе отстъпил крачка назад. Погледнах към гостите. Всички накипрени като за сватба, естествено. Мама, Рей, Боб, всички от семейство Грей ръкопляскаха. Дори Кейт, която беше шаферката ми. Изглеждаше умопомрачително с бледорозова рокля. Беше застанала до Елиът - шафера на Крисчън. Кой да предположи, че Елиът може да се излъска така добре? Всички бяха надянали огромни усмивки - освен Грейс, която тихичко плачеше и попиваше сълзите си с бяла дантелена кърпичка.
- Ще празнуваме ли, госпожо Грей? - попита ме Крисчън и се усмихна някак срамежливо. Разтопих се. Изглеждаше божествено в семпъл черен смокинг със сребриста жилетка и вратовръзка. Ьеше толкова... задушаващо красив.
- Да, готова съм. Напълно готова! - Усмихнах му се.
Лицето му грееше с някаква отнесена усмивка.
И после партито... Бяха разпънали тентата и я бяха украсили много хубаво, в топли цветове - розово, сребристо и слонова кост. Бяха я отворили и обърнали с лице към залива. Слава богу, нремето беше много хубаво. В ранния следобед слънцето се оглеждаше в морето. До тентата имаше дансинг, а от другата страна бюфет, отрупан с какво ли не.
Рей и майка ми танцуваха и се смееха. Гледах ги с горчива радост. Надявах се бракът ми с Грей да издържи повече от техния. Нямах представа какво щях да правя, ако един ден реши да ме остави. Бяхме се оженили набързо. Дали нямаше да съжалявам? Непрестанно си напомнях поговорката за бързата кучка, дето слепи ги раждала.
Кейт беше до мен непрекъснато, ужасно красива с дългата си копринена розова рокля. Погледна ме, намръщи се и ми се скара:
- Ей, това не трябваше ли да е най-щастливият ден в живота ти?
- Той е - прошепнах.
- Какво има, Ана? Защо си се загледала в майка си и Рей?
Поклатих тъжно глава.
- Щастливи са - каза тя.
- Да, щастливи са, но са по-щастливи, когато не са заедно -отвърнах.
- Да не би да съжаляваш? - попита Кейт малко уплашено.
- Не, не е това. Просто... аз... толкова много го обичам. - И спрях, без дори да мога да произнеса на глас притесненията си.
- Ана, повече от очевидно е, че той те обожава. Знам, че в началото нещата бяха странни, но от месец сте много щастливи.
Тя хвана ръцете ми, стисна ги и добави весело: - Освен това сега вече е прекалено късно за каквото и да е.
Засмях се с нея. Имах й повече доверие, отколкото на себе си. Тя ме дръпна в своята специална Катрин-Кавана прегръдка.
- Ана, всичко ще е наред. И ако той позволи и един косъм да падне от главата ти, ако те нарани, човекът, пред който ще се наложи да отговаря, съм аз.
Пусна ме и се усмихна на някой зад гърба ми.
- Здравей, бебчо. - Крисчън ме обви в ръцете си и целуна косата ми. - Здравей Кейт - каза малко сухо. Все още се държеше доста хладно с нея, а бяха минали почти два месеца.
- Здравей, Крисчън. Отивам да намеря мъжа, когото си избрал за шафер и който, по една случайност, съм избрала и аз и е и мой най-близък и доверен приятел - каза Кейт, усмихна се широко и топло и тръгна към Елиът, който пиеше с брат й Итън и с нашия приятел Хосе.
- Време е да вървим - каза Крисчън.
- Толкова скоро? Това е първото парти, на което аз съм центърът на внимание!
- Заслужаваш го. Прелестна си, Анастейжа.
- Ти също.
- Тази рокля... ти отива - усмихна се той и очите му отново се нажежиха.
- Това старо нещо? - Изчервих се и хванах крайчетата на фината дантела на простичката сватбена рокля, която майката на Кейт бе скроила за мен. Харесвах как дантелата пада под рамото. Семпло и съблазнително... Поне се надявах да е така.