Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
Ива сложи пръст на устните ми и седна върху мен, малките ѝ голи гърди се опряха в моите. Не ми остана време да преценя риска от правенето на глупости и временно забравих за онова, което исках да кажа на Диана.
Десетина минути по-късно лежахме в една от уединените минерални вани. Ива бе облегнала гърба си на гърдите ми, ръцете ми лежерно галеха корема ѝ, а тя си играеше като буташе с пръста на крака си лавандулови соли за вана във водата. В отсрещния край на ваната бе разтворено пакетче и тя вече бе успяла да събори половината кристалчета. Не си говорехме, почивахме си — поне аз. Десетте минути с нея в парната баня се бяха оказали предизвикателство за организма ми, но определено не съжалявах за изживяното. Знаех, че Диана може да нахлуе тук всеки момент и да ми направи скандал, но вярвах, че тя се забавлява някъде там с Манчуков и едва ли ѝ е до мен. А на мен определено ми беше само до гладката кожа на Ива.
— Днес определено се сбъдват желания — подхвърлих аз.
Тя се обърна назад и ме целуна по врата.
— Желанията се сбъдват най-добре тази нощ и утре! — отвърна Ива. — Ала внимавай много, какво си пожелаваш!
— Добре, добре — примирих се аз, колкото да не влизаме в спор. Тя обаче се отблъсна и седна в другия край на ваната. С един замах запрати всичките останали соли към мен и няколко кристалчета ме убодоха болезнено. Очите ѝ блестяха особено, а устните ѝ едва се разтягаха в усмивка. Тя прокара стъпалото на крака си по тялото ми и подритна брадичката ми.
— Хайде, свирачо, от мен да мине, пожелай си нещо, което е тук и сега! Току-виж се сбъднало!
Аз улових крака ѝ, целунах няколко пъти нежния ѝ прасец и рекох:
— Усещам, че водата ми дава сили, сякаш е вълшебна!
— Тази вода наистина е вълшебна и е моят извор на могъщество — рече ми тя и се усмихна още по-широко. — И сега ще ти дам мнооого сила, за да си починеш добре тази вечер и утре да омаеш всички!
— Не се и съмнявам — отвърнах аз и придърпах прасците ѝ към раменете си.
Върнах се в стаята привечер, за да се приготвя за вечеря — естествено бяхме поканени от Симеонов. Заварих Диана по халат — седеше на леглото и разресваше надолу дългата си мокра коса. Тя ме изгледа изпод падащите пред лицето ѝ кичури и каза:
— Къде се губиш цял ден?
— Същото мога да попитам и аз — отвърнах студено.
— Обядвах с Манчуков. Обсъдихме бъдещите ни бизнес планове. В Тополово има много възможности за разработване.
— Не знаех, че сделките те влекат — казах аз, докато се обличах.
Диана приключи с разресването и взе сешоара.
— Чичо започна да ме въвежда в бизнеса си. Казва, че не мога да разчитам единствено на това да си намеря богат съпруг, важно било да умея да се оправям сама и без него. А каква е твоята история от днес?
— Упражнявах се. Подготвях се. Оставих се местните да ме убедят да свиря утре вечер вместо днес. Имали някакъв празник.
Не я излъгах. Пропуснах само да уточня, че най-убедителното увещаване бе от страна на Ива. После се върнах към последните думи на Диана.
— Богат съпруг?
— Стига де! — рече тя и се усмихна накриво. — Класическа история: добрият стар чичо иска да се погрижи за мен като едно време. Но е прав за това, че трябва да се науча да печеля, без да завися от мъжа до мен.
Идеше ми да ѝ кажа, че аз мога да печеля достатъчно добре, но преглътнах думите. Марсови не работеха, за да печелят; други работеха, а Марсови само обираха печалбата. Диана никога нямаше да разбере разликата. Освен това я бях проучил — покойният ѝ баща ѝ бе оставил достатъчна издръжка, за да живее като принцеса поне още десет години, а добрият стар чичо нямаше деца. Диана бе мечтаната невяста, а аз дори се насилвах да я гледам.
Беше много красива — тънки и леки крайници, нежна кожа, добре оформени гърди, талия и дупе, деликатни черти, гъсти кестеняви коси; но нищо повече. Каквато и искра да бе прехвърчала помежду ни в началото, си бе отишла. Много преди Ива, осъзнах аз. И тази вечер ние щяхме да се преструваме на близки, макар че тримата големи знаеха каква е Диана, а аз бях опознал съвсем отблизо Ива. Трябваше да се сложи край на това преструване. Утре, веднага щом се приберем в София.
Вечерята бе повече от скучна. Към десет и половина се извиних на домакините си и ги оставих в компанията на Диана. Надявах се да видя поне Ива на масата, за да си хвърляме многозначителни погледи, но уви. Ненавистта ми към пиянските нощи ме изпроводи в хотелската стая. Хвърлих се на леглото и заспах в очакване на утрешния ден.