Трубадур

Смоленски ме накара да се замисля. Спокойната обстановка ми беше подействала добре, а и така не бях намерил време за минерални бани. От друга страна, той поласка таланта ми по много деликатен начин и аз харесах подхода му. Третата причина, която ме убеди, нямаше нищо общо с тези двамата, а по-скоро със случилото се на брега на езерцето.

— Ще си помисля сериозно над предложението ви — отвърнах.

— Радвам се да го чуя! — усмихна се ресторантьорът, а кметът направо засия.

Обядът продължи дълго, съпроводен от ракии, политически теми и смеха на Симеонов. Когато най-накрая успях да се отърва от двамата безделници, наближаваше късният следобед. На излизане ме догони гласът на Смоленски:

— Приятелю, би ли помолил Диана да ме потърси, ако са се върнали с Манчуков от обяда им на язовира? Вече два пъти не ми вдигна и ме е страх, да не би да я обезпокоя.

Имаше нещо особено в начина, по който го изрече. Наблегна на това, че аз не знаех къде се е дянала Диана. Наблегна на това, че е била с Манчуков. Наблегна на това, че не е искала да бъде безпокоена. Аз само му кимнах и излязох. Отвътре обаче бях кипнал. Все по-трудно ми ставаше да възприемам Диана като своя годеница и през час поставях бъдещето си с нея под въпрос.

Върнах се в стаята и взех решение, че е крайно време да посетя спацентъра. В гардероба намерих чист бял халат и чехли. Пъхнах в джоба сгъваемия си нож, захвърлих мобилния телефон на леглото и слязох надолу. Пари не ми трябваха, Манчуков ни беше представил като ВИП гости.

Спа-частта бе повече от луксозна — скъпа теракота, скрито осветление, аквариуми с екзотични рибки, и това под звуците на успокояваща музика. Имаше малък минерален басейн, джакузи, турска баня, сауна, парна баня и други видове баня, за които не бях чувал; усамотени стаички за масаж и за вземане на вана. В басейна и в джакузито видях други гости на хотела и реших да не се бутам при тях — търсех най-после усамотение.

В помещението за парна баня нямаше никого и аз се възползвах. За няколко минути привикнах и увеличих температурата, след което плиснах студена вода и всичко около мен изчезна в облаци пара. Водата започна да се стича по лицето ми, надолу по врата и по гърдите. Жегата бе силна, но усещах как изсмуква негативните емоции от мен. Каквото и да правеше Диана с Манчуков, не бе моя работа и щях да ѝ го заявя веднага щом се видим. След това — прибираме се в София и кой откъде е — по своя път.

Кроейки планове в жегата, усетих чуждото присъствие едва когато от парата насреща ми изплува един обсипан с капчици гол корем е някакво миниатюрно синьо камъче, проблясващо в пъпчето. Никога не го бях виждал, но се сещах чие е. Така и не разбрах кога вратата се беше отворила и затворила.