Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
— Може ли да я разгледам? — попита ме Ива.
Аз повдигнах рамене и ѝ подадох инструмента си. Ситуацията ми се стори повече от банална, но не исках да бъда груб. Трябваше да я разкарам по възможно най-деликатния начин и докато го измисля, се налагаше да вляза в очакваната от мен роля. Ива пое непохватно китарата, опита се да я нагласи няколко пъти в скута си, погледна ме очакващо и аз се наведох към нея, за да ѝ помогна.
— Свириш прекрасно — рече ми тя, подръпвайки безцелно струните. — Изпълнение като снощното се помни за цял живот.
— Благодаря ти — отвърнах. — Всичко е плод на хиляди часове, прекарани в упражняване.
— Не, не — Ива отказа да се съгласи с мен. — Ти имаш талант. Превръщаш музиката в нещо специално. Снощи, когато си тръгна, аз се събудих така, сякаш някой ми бе направил магия. С такъв талант можеш да постигнеш много. С такъв талант можеш да имаш всичко!
— Караш ме да се изчервявам — рекох аз възможно най-правдоподобно. И друг път бях чувал да наричат музиката ми вълшебна или магическа, но го намирах за липса на изразни средства у събеседника. Естествено, не исках да обидя никого, още по-малко пък Ива сега — не само, че ми беше по-симпатична, отколкото исках, а и явно бе местно момиче, което всички наоколо познаваха. Да станеш асистентка на най-големия тукашен бизнесмен навярно се считаше за огромен успех и предполагах, че въпреки непохватността си Ива се радва на добра репутация.
— Няма ли да останете и тази вечер? — попита ме тя.
— Днес заминаваме. Вече прегледах възможностите за изпълнение в някои столични клубове.
— Знаеш ли, тук също можеш да свириш — постоянно има туристи, а есента е особено силен сезон за лечебните бани.
— Не — поклатих глава. — Ще свиря още една, две, три вечери, а после? Видях какви хора ме слушаха снощи — малка част от тях бяха лекуващите се, присъстваха най-вече тополовчани. Музиката обаче не е всекидневна потребност, съгражданите ти не могат да си позволят да са в заведението всяка вечер. А да бъда нещо като щатен музикант на кмета и на твоя работодател е под достойнството ми.
— Разбирам… Кога тогава ще дойдеш пак?
— Може би след няколко седмици — отговорих. — Довчера намирах града ви за скучен (за което се извинявам), но днес осъзнах, че не е скука, а покой. Не съм се чувствал така отпочинал от месеци, а дори не съм се потопил в прословутата минерална вода.
— След няколко седмици може и да не съм тук — рече Ива и се засмя. — Може да съм студентка в София.
— Хе-хе, ще се постарая да дойда преди това.
— Постарай се, защото иначе ти губиш! — отвърна ми тя и предизвикателно облиза устни. Усетих, че съм стигнал прекалено далеч. Изгледах я сериозно и директно я попитах:
— Нали знаеш, че Диана ми е годеница?
— Ха, годеница, колкото аз съм годеница на Смоленски! Да се влачиш подир някого и да му уреждаш това-онова не е като да сте сгодени! — отговори ми тя и направи неопределен жест с ръка във въздуха, сякаш за да подсили думите си. След това ми върна китарата, далеч не толкова непохватно, колкото преди пет минути, скочи на крака и аз инстинктивно се отдръпнах назад. Тя се засмя отново, изтупа сухата трева от дупето си и ми рече:
— Да не мислиш, че ще те натисна тук, на тревата?
Преди да успея да кажа каквото и да било, тя си тръгна.
Когато се отдалечи на десетина крачки, се обърна през рамо и ми каза:
— Знай, че тази нощ не е като другите! Тази нощ се сбъдват желания!
И припна като сърна през сухите треви. Не знам защо, но се почувствах като пълен тъпак. Легнах назад и се загледах в ясното синьо небе, чудейки се дали си струва да правя глупости. По гърба ми сякаш полазиха мравки. Изправих се отново и се огледах. Появи се дразнещото чувство, че още някой е присъствал на невинния ми разговор с момичето, но наоколо не се мяркаше жива душа.
Време беше за обяд. Диана отново я нямаше в стаята — вече свиквах с отсъствието ѝ — а и не горях от желание да я търся по мобилния. Забравих може би да отбележа, че специално заради нея отново носех джиесем. Транспортът ми бе силно зависим от нея и усещах, че дори и да искам, трудно ще си намеря превоз до София оттук. Запътих се към „Двата елена“ с надеждата за тих и спокоен обяд, но останах разочарован — още щом пристъпих прага, дочух гръмогласния Симеонов:
— Здравей, момчето ми!
Той ми махаше усърдно от маса в дъното, до празната камина, където се бяха настанили със Смоленски. Нямах избор, трябваше да се присъединя. И Симеонов, и Смоленски бяха прехвърлили петдесетте, но докато Симеонов бе затлъстял и оплешивял, Смоленски все още можеше да се похвали с равен корем и сива, но гъста коса. Загарът на кожата и мустакът му придаваха суров и мъжествен вид. На кръста си носеше по̀казно кобур с пистолет. Симеонов пък предпочиташе златните украшения под всякаква форма — пръстени, гривни, ланци — говореше високо, смееше се много и обичаше да апострофира партийната опозиция. Смоленски сякаш избягваше да изказва мнение по въпроса — ту се съгласяваше с кмета, ту замълчаваше при някои коментари.