Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
— Сам знаеш, че в ежедневието ни нещата не се случват така. — Тя посочи към стола си. — Седя тук, а не из цялата зала едновременно. — Стана и застана с гръб към прозореца. — В този момент не наблюдавам небето навън, но съм сигурна, че луната продължава да грее там горе. — Направи три крачки и заобиколи светлинния проектор отляво. — Когато обикалям това съоръжение, минавам само от лявата, а не от двете страни едновременно. — Мария Флор спря и се върна на стола си. — Опитвам се да кажа, че всички тези квантови чудеса, за които говориш, чисто и просто не съществуват в ежедневния живот. Нашият свят, макросветът, не е устроен по този начин.
Томаш потърка брадичката си и погледът му се отнесе някъде надалеч.
— Защо? — попита той.
Тя сви рамене.
— Откъде да знам?! Учените може и да са открили, че законите на микровселената предизвикват тези странни поведения на материята, но в макровселената тя се държи по различен начин. Огледай се наоколо и ще разбереш.
— Но защо? — повтори той и объркано разпери ръце. — Защо? Защо в микровселената има различни правила от тези в макровселената? Това е въпрос, който всички физици си задават, и Франк Белами със сигурност не прави изключение. — Той се ощипа по ръката. — Нали в крайна сметка сме създадени от частици, атоми и молекули? Помисли, съвкупност от частици образува атом, съвкупност от атоми се нарича молекула, молекулите формират клетките, а клетките — човешкия организъм. Щом атомите съществуват в една вълна, описана от вълновата функция, а ние сме изградени от атоми, не сме ли и ние вълни? Ако материята съществува само докато частицата е наблюдавана, това означава ли, че аз, като съвкупност от частици, също съществувам само ако ме наблюдават? Каква е причината електроните, атомите и молекулите да се подчиняват на едни закони, а клетките, живите организми и неодушевените предмети с големи размери като камъните и водата да следват други принципи? Възможно ли е законите на Вселената да се променят според мащаба на нещата?
— Очевидно да.
— Но как точно се променят? Съществува ли някаква граница, от която квантовите закони изведнъж престават да действат и законите на класическата физика влизат в действие? Какъв е механизмът? Къде е разположена тази граница?
Мария Флор го погледна безпомощно.
— Нямам представа — призна тя. — Ти си ученият тук. Като историк, ти изучаваш науката и нейната история. Какъв е отговорът на всички тези въпроси?
Този път Томаш сви рамене.
Това е загадка — призна той. — Проблемът е бил анализиран от физиците хиляди пъти, без да е намерено разумно обяснение. Най-близо до отговора стигнал австрийски физик на име Пол Еренфест — автор на теорема, която ни позволява да заключим, че квантовите скокове на частиците на атомно ниво стават все по-малки с увеличаването на размера на обектите, докато се стигне до момента, в който тези скокове напълно изчезват.
— Ето ти го обяснението.
— Добре, но в кой точно момент се случва това? И преди всичко каква е причината квантовото поведение да спре да се проявява? Теоремата на Еренфест констатира, че то постепенно изчезва при навлизане в макроска`лата, но това ние вече го знаем. Достатъчно е да се огледаме наоколо. Само че теоремата не обяснява причината, поради която се случва.
Мария Флор се замисли.
Има начин да открием границата, отвъд която правилата се променят — отбеляза тя. — Въпрос на експерименти с все по-големи предмети, за да разберем при какъв мащаб квантовите закони престават да важат.
— Добра идея, но честно казано, подобни опити вече са се провели в различни лаборатории по света. Учените успели да поставят големи молекули, съставени от седемдесет и два атома, в квантово състояние и тези молекули се намирали на две места едновременно. Освен това направили възможно едновременното движение на милиарди електрони в различни посоки. Експериментите се разширявали и през 1997 г. физиците от МТИ[32] успели да пробият път към макровселената, поставяйки милиони натриеви атоми на две места едновременно, намиращи се на разстояние, по-голямо от човешки косъм. Разбира се, подобно разстояние ни се струва много малко, но е факт, че се наблюдава с невъоръжено око, следователно квантовите чудеса присъстват в макровселената. През 2009 г. калифорнийски учени поставили две малки, но видими с просто око пластини от компютърен чип, вплетени една в друга, в квантово състояние. Съществуват дори проекти, в които протеини и вирус съществуват на две места едновременно. Провеждането на тези експерименти с живи клетки, както сигурно се досещаш, е само въпрос на време.
32
Масачузетски технологичен институт. На английски — MJT — Massachusetts Institute of Technology. — Б. пр.