Ключът на Соломон

Мария Флор вдигна ръце.

— Добре, предавам се — рече тя. — Просто всичко е толкова смущаващо, че е трудно да повярвам…

Права си — съгласи се историкът. — На мен самият ми отне години да приема, че реалността е толкова странна, и се примирих едва когато подробно се запознах с експеримента с двата процепа и различните му варианти. Помисли, възможността на микрониво при създаването на реалността да се случват първо следствията и след това причините, има наистина поразителни последствия. Това означава, че съзнанието днес и в бъдещето очевидно притежава силата да създава физическата действителност на миналото и особено на онова минало, когато във Вселената все още не е имало разумни същества. Тоест, докато Вселената все още не е създала съзнание, Големият взрив бил просто виртуално събитие като вълна, в която едновременно се трупат всички възможности. Едва когато Вселената формирала съзнанието, то превърнало една от тези възможности в реалност — старата история на Вселената. В известен смисъл не само миналото създава бъдещето, а бъдещето също създава минало. Сякаш се формират взаимно и двете са неопределени: щом като съществуват няколко варианта на бъдещето, така има и няколко възможни версии на миналото.

Мария Флор се почеса по главата.

— Не ми казвай, че тази теза също е доказана…

— Това, което ти казвам, са значимите последствия от откритията, направени благодарение на експеримента с двата процепа. Той ни показва илюзията, която се крие зад реалността. На елементарно ниво Вселената е резултат от дуализма между реалност и съзнание, където реалността продължава да се развива, за да създаде физиката, която също еволюира, за да я има химията, чието поле се разширява, за да възникне животът, откъдето произлиза съзнанието, за да се усложни до степен, в която възниква… реалността.