Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
Все още озадачена, Мария Флор клатеше глава.
— Невъзможно, не може да бъде!
— Грешно е да мислим, че миналото съществува компактно. То няма ясно изразена природа, намира се в суперпозиция и може да бъде определено само защото бъдещето го налага. Освен това най-пълната версия на уравнението на Шрьодингер, което взема предвид относителните ефекти, съдържа решение, описващо потока негативна енергия към миналото — аспект, който привлича вниманието на Макс Борн през 1926 г. — Томаш вдигна пръст. — Нещата стават още по-странни, ако това изобщо е възможно, с провеждането на друг вариант на експеримента с двата процепа. — Той махна с ръка към кадастрона с двата отвора. — Нарича се квантова гума. След детектора на процепите се добавя устройство, което регистрира фотоните, така че, когато по-късно даден фотон е анализиран, да може да се установи през кой от двата процепа е преминал. Как мислиш, че се държи светлината при тези условия?
— Ами, ако съдим по експеримента, който ти проведе, има акт на наблюдение. Това означава, че няма интерферична картина — няма и вълна. В този опит светлината е частица.
— Правилно. Сега забележи следния трик: а ако изтрием маркировката, която устройството поставя на всеки фотон, след като той вече е преминал през процепа, но не е достигнал екрана, така че да е невъзможно да се определи откъде е минал? Тоест частицата е засечена да минава през процепите, но информацията от това измерване изчезва.
— Нима подобен експеримент може да се проведе?
— Много е труден и деликатен, но е успешно проведен за пръв път през 1991 г. в университета "Бъркли" в Калифорния. Маркирането било извършено чрез поляризацията на фотони, които преминавали през единия от двата процепа. Въпросът е следният: какво смяташ, че се е случило при тези условия? Как светлината е преминала през процепите — като вълна или като частица?
Мария Флор разгледа монтираното пред нея устройство.
— Добре… Имало е акт на наблюдение, нали? Дори и информацията от него да е била изтрита, то все пак е било извършено. В такъв случай не съществува интерферична картина. Светлината е преминала през процепите като частица.
Историкът поклати глава.
— Грешка — отсъди той. — Образът на екрана, скъпа моя, бил интерферичен. Светлината преминала като вълна.
Приятелката на Томаш се учуди.
— Като вълна ли? Но тя е била измерена…
Така е — потвърди историкът. — Само че, изглежда, определящото тук за природата на светлината не е самото измерване през процепите, а информацията, която то показва, или ако предпочиташ, нашето познание за светлината. Макар и засечена, докато минава през процепите, тя запазила интерферичната картина. Очевидно определящият фактор не е измерването, а онова, което може да научим от него. Тъй като възможността да опознаем светлината, е изчезнала, нейното поведение било като на вълна. Това означава, че светлината се тревожи само от онова, което някой може да научи за нея. Ако никой не узнае нищо, макар и да има извършено измерване, тя продължава да бъде вълна. Оказва се — и съм убеден в това — че самото наблюдение няма връзка. Възможността да опознаем една частица, всъщност я създава.
Това е… невероятно! Абсолютно невъобразимо!
— Реалността не е такава, каквато мислим или искаме да бъде, тя е каквато е. Когато усещаме реалността по един начин, но наблюдението и математиката ни разкриват нещо различно, винаги печелят наблюдението и математиката. Сутрин виждаме изгряващото на хоризонта слънце, през деня наблюдаваме бавния му път по небесния купол, а в късния следобед виждаме залеза от другата страна, нали така? И какво ни казват интуицията и здравият разум тогава? Че Слънцето се върти около Земята. Само че благодарение на астрономически наблюдения и математически изчисления Коперник достигнал до заключението, че Земята се върти около Слънцето. Същото се случва и тук. Интуицията и здравият разум ни казват, че светът съществува, независимо от нас, защото това ни посочват възприятията за случващото се наоколо. Но научното наблюдение, проведено чрез експеримента с двата процепа и неговите варианти, ни разкрива точно обратното. Всеки учен знае, че когато това се случва, наблюдението и математиката надделяват над разума. Ето защо микросветът работи по толкова различен и изумителен начин. И моля те, забрави за идеята, че поведението на нещата в микровселената е същото като в макровселената, само че с друга скала. В науката трябва да се доверяваме на наблюдението дори когато това противоречи на разума, а в този случай то ни показва, че на елементарно ниво Вселената е много странна. Колкото и объркващо и немислимо да ни се струва, именно нашето съзнание създава частично реалността и го прави не само в пространството, но и във времето.