Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Храмът на смъртта [bg]
Храмът на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Храмът на смъртта [bg]

Электронная книга - «Храмът на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:

В първата книга от поредицата „Загадките на Алекандър Македонски младият цар, подчинил на волята си всички елински държави, лагерува с войските си на брега на Хелеспонт в очакване на благоприятни знамения, за да започне похода си срещу Персия. Но поличбите стават все по-злокобни. Нещо по-лошо, водачите, наети от Александьр да преведат войските му през земите на персите, биват избивани един след друг. Стига се до нечувано престъпление - убита е девойка, посветена на богиня Атина. Очевидно в македонския лагер действа персийски шпионин. Войската постепенно се деморализира, а и военачалниците на Александър имат своите тайни амбиции. Тогава в лагера пристига лекарят Теламон, приятел на Александър Македонски от детските години. Олимпиада, майката на царя, го е изпратила с поръчение да бди над сина й. Но убийствата продължават, извършено е и покушение върху живота на самия Александър. При всеки труп убиецът оставя заплашително писмо до царя. Въпреки всичко Александър се отърсва от суеверните си страхове, повежда войските си към Троя, а оттам - към битката при Граник и първата си бляскава победа над персите. На фона на походи и битки лекарят Теламон успява да проследи тайните врагове на царя и да разобличи коварния убиец.
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 119
Перейти на страницу:

— Влез, момче! — прошепна Аристандър.

Теламон се отпусна на предложеното столче. Ако не беше толкова изненадан, щеше да избухне в смях, но суровият поглед в жестоките очи на Аристандър го накара да се овладее.

— Мъжът трябва да си отдъхне в края на деня — произнесе той. — А какъв по-добър, начин от това да си почине като жена? Така се уплаших, Теламоне. Онези ужасни мъже със страшните си мечове! Защо Александър не взе повече телохранители? И защо не ми позволи да взема моите хубавци? Хорът щеше набързо да се справи с тях! Искаш ли вино? Можеш да видиш някое от представленията им. Много са добри в „Птиците“ на Аристофан.

— Аристандре…

— Не, наричай ме Нарциса.

— Аристандре — повтори Теламон, без да обръща внимание на раздразнения поглед на събеседника си, — царят иска да те види в палатката. Знае, че си сърдит.

— Е, ще трябва да почака. Още съм разстроен. Много се притеснявам за Херкулес. Той винаги се появява по здрач. Няма кой да ме обслужва. — Аристандър се приведе напред. — Харесваш ли ме, Теламоне?

— Защо ти се доверява царят?

Аристандър го заплаши с пръст.

— Това ми харесва у теб, лекарю, че си толкова прям и откровен. Теламон няма задни мисли! И за да ти отговоря на въпроса, момче — царят ме харесва, защото… — Той небрежно махна с ръка. — Защото трябва да ми вярва. Аз знам тайни. Откривам враговете му. Унищожавам ги.

— Не се справяш много добре с Наифат.

— Не. Сякаш се опитвам да уловя мъгла.

— Откога знаете за Наифат?

— От около четири години, може би пет.

— И ти нямаш никаква представа кой е?

— Абсолютно никаква.

— Защо е толкова опасен този шпионин? — попита Теламон.

— Персите узнават тайни — отвърна Аристандър. — Бързо разкриха плановете на Филип за Азия. Парменион установи, че е трудно, почти невъзможно да направи предмостие. Не се справи много добре с Мемнон, който го отблъсна.

— Значи е човек, който е близо до македонския двор.

— Умно момче!

— А преди имаше ли убийства?

Долната устна на Аристандър трепна.

— Някои хора вярват, че е така — изфъфли той. — Да, някои хора смятат, че Филип е бил убит по поръчка на Наифат и неговия господар Митра.

— Но нали онзи луд Павзаний беше един от бившите любовници на Филип, малтретиран и насилван от някакви приятели на Филип.

— Той беше идеалният избор — отвърна Аристандър и лукаво се усмихна. — Лесно е да въздействаш на луд, да изостриш желанието му за отмъщение.

— Значи не е била Олимпиада?

— Не съм казал това — отсече Аристандър. — Теориите за смъртта на Филип са колкото космите на мечката. Повярвай ми, Теламоне — Аристандър махна русата перука и я захвърли на пода, — търсих Наифат. Рових като куче, което души из двор. Подозирах, че Наифат получава пари от атиняните, но аз купих Атина и не открих там нищо. Не, той е персиец телом и духом.

Затова бяха изпратени онези наемници днес. Затова бяха убити водачите. И горкият Херкулес… — Гласът на Аристандър заглъхна.

— Открило ли е нещо джуджето ти?

— Може би — Херкулес се промъква като сянка из този лагер. Много се интересуваше от приятелите ти, лекарите. — Аристандър наклони глава и се усмихна. — Особено от Пердикъл и връзката му с пълководеца Птолемей. Знаеш ли нещо по въпроса?

Теламон го изгледа хладно. Аристандър се приведе.

— Имаш съмнения, нали? За тези наемници, които се опитаха да ни убият днес?

— Мислех си. — Теламон огледа палатката. Чудеше се какво ли прави Касандра. Почти не беше имал възможност да говори с нея, откакто се беше върнал. Беше намерил палатката чиста и подредена, а Касандра му каза, че е намерила пресни билки, които щяха да му бъдат от полза.

— И какво си мислеше моят добър лекар?

— Водачите са били убити от Наифат. И твоето джудже Херкулес може да пострада, ако стигне твърде близо до него. Но наемниците? Не съм много сигурен.

Аристандър спусна краката си на пода и се изправи. Започна да сваля гривните и герданите от врата и китките си.

1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)