![По следите на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/2/po-sledite-na-zloto-bg-download.jpg)
По следите на злото [bg]
- Автор: (2) Крис Картер
- Серия: Робърт Хънтър #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-518-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По следите на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.
— Колко души мислите, че ще присъстват на богослужението тази вечер? — попита капитан Блейк.
— Нямам представа — отговори Карлос.
— Но ще има деца, нали? — настоя тя. — Въпреки че ще бъде вечерно богослужение, там ще има деца.
Хънтър и Гарсия не отговориха. Мълчанието им беше красноречиво.
По полицейското радио на таблото на колата на Гарсия те можеха да слушат какво прави полицията на Пасадина. Най-близката до набелязаното място патрулна кола все още беше на две минути път оттам.
— Как е възможно все още да са на две минути? — попита капитан Блейк. — Обадих се на диспечера с код "червено" преди четири минути.
— Такъв е градът, в който живеем, капитане — отговори Хънтър. — В Лос Анджелис пицата пристига по-бързо от линейката или ченгетата, а кокаинът, разнасян по домовете — по-бързо и от пицата.
— Каква бъркотия.
— Сто процента — съгласи се Гарсия.
Те се включиха в Аройо Секо Паркуей и прелетяха като болид от "Формула 1" по моста над река Лос Анджелис. Когато наближиха парка "Сикъмор Гроув", най-после чуха новината, че патрулните коли на полицията на Пасадина са пристигнали пред църквата "Изключителната любов на Исус". Часовникът на таблото на хондата "Сивик" на Гарсия показваше 20:02.
— Имат осем минути да изведат всички навън и отвъд периметъра — каза капитан Блейк. — Тринайсет минути до избухването на бомбата.
Следващата новина, която чуха по полицейското радио, беше, че сапьорският взвод е на по-малко от една минута от църквата.
— Осем минути не са достатъчно — отбеляза Гарсия. — Може да не успеем да спасим сградата, но ако полицаите от Пасадина действат бързо, ще изведат всички навреме, няма проблем.
— Да се надяваме — каза Барбара.
Докато се приближаваха към края на Аройо Секо Паркуей, Хънтър съзря четириметров билборд вдясно, но едва след една-две секунди възприе правилно изображението и след още една секунда и половина мозъкът му започна да работи, на пълни обороти.
Той изведнъж изви тяло, за да погледне назад и да се опита отново да види билборда, но вече го бяха отминали. Рязкото му и неочаквано движение стресна капитан Блейк.
— Какво има, по дяволите, Робърт?
Едва тогава тя забеляза израза в очите му и изражението на лицето му. Нещо не беше наред.
— Робърт, какво не е наред?
Хънтър не отговори. Извади мобилния си телефон, отвори търсачката в интернет и написа нещо. Резултатът се появи за 0.56 секунди.
Лицето му пребледня.
Той бързо написа ново търсене — 0.53 секунди.
— О, боже мой! — възкликна Хънтър, когато видя резултата.
— Робърт, какво става, по дяволите? — попита и Гарсия. — Какво има?
Хънтър извърши още едно търсене, за да бъде абсолютно сигурен.
— Не, не, не… не може да бъде… — промълви той и примигна веднъж. Умът му работеше с два пъти по-висока скорост, за да маневрира отново в тъмния лабиринт на гатанката на Лушън. Този път Хънтър намери изхода, без да се блъсне в нито една стена, и сърцето му едва не се пръсна в гърдите. — Трябва да спреш колата.
— Какво? — намръщи се Карлос. — Робърт, какво става, мамка му? Какви ги говориш?
— Сбъркали сме — отговори Хънтър. — Изтълкували сме погрешно гатанката. Как можах да го пропусна, по дяволите? — Той се ядоса на себе си.
— Какво си пропуснал, Робърт? — попита Гарсия.
— Всички улики в гатанката на Лушън. — Блуждаещият израз в очите на Хънтър изчезна и се замени със страх. — Отиваме на погрешно място.
— Какво? — Челюстта на капитан Блейк увисна от изумление. — Как така на погрешно място?
— Сега разбрах за какво говори Лушън в гатанката — Отвърна Хънтър. — И не е църква. Отправили сме се към погрешно място.
44
Лушън влезе в сградата и намери свободно място на по-малко от пет крачки от младата двойка, която беше видял навън. Сложи раницата си на пода и я бутна под стола си, за да не му пречи. Въпреки сериозността на онова, което се готвеше да направи, той не показваше признаци на нервност и изглеждаше спокоен и отпуснат като човек, който седи на верандата си в неделен следобед.
Провери колко е часът и бавно огледа присъстващите. Искаше да запомни колкото може повече лица и да ги запомни такива, каквито бяха в момента — някои щастливи, други сериозни, трети тъжни, но всичките абсолютно несъзнаващи какво ще им се случи след малко повече от десет минути.