По следите на злото [bg]

45

— Робърт, какви ги говориш, по дяволите? — попита капитан Блейк. Тонът й беше настоятелен, а гласът й — агресивен и в същото време изпълнен със страх.

— Карлос, спри — заповяда Хънтър, който продължаваше да държи телефона в ръката си. — Веднага.

— Мамка му, какво става, Робърт? — попита Гарсия, бързо отби встрани от пътя и спря. — По-добре ни кажи нещо, приятелю. Имаме единайсет минути до крайния срок.

Хънтър обаче не слушаше. Той вече говореше по телефона с екипа за проучвания на отдел "Свръхтежки убийства" и даваше нови инструкции. За трийсетина секунди Хънтър обясни на водача на екипа какво иска да направят.

Въпреки че слушаха внимателно телефонния разговор на Хънтър, Гарсия и капитан Блейк не го разбраха съвсем добре.

— Какво беше това, по дяволите, Робърт? — попита капитан Блейк веднага щом Хънтър затвори.

— Гатанката на Лушън — отвърна той. — Там не става дума за църква или друго място за богослужение, както решихме. Лушън има предвид бар някъде в Лос Анджелис. И не е бивша църква, библиотека или учебно заведение, нищо бивше.

— Да — рече Гарсия. — Чухме какво каза на екипа за проучвания. Но не разбираме. Защо промени решението си? И как се досети ей така изведнъж? — Карлос изщрака с пръсти.

— Преди няколко секунди — започна да обяснява Хънтър — минахме покрай голям билборд в края на Аройо Секо Паркуей. Тогава промених решението си и най-после осъзнах, че гатанката на Лушън е проклета игра на думи. И че е насочена пряко към мен.

— Игра на думи, насочена към теб? — попита Карлос. — Объркан съм.

— Първата грешка, която направихме — продължи Хънтър, — беше, че изтълкувахме погрешно първата част на гатанката и се насочихме в погрешна посока. Именно това е искал Лушън. — Робърт вдигна ръка, за да покаже, че разбира, че трябва да обясни по-добре какво иска да каже. — Решихме, че в първата част на гатанката Лушън говори за място, което по-рано е било нещо друго, но вече не е, помните ли? Предположенията бяха, че мястото може да е учебно заведение, библиотека или дори църква.

— Да, разбира се, че помним — обади се капитан Блейк от задната седалка. — Нали бяхме там.

— Проблемът е, че Лушън не използва думите "но вече не" — продължи Хънтър. — Това беше тълкуване на агент Холбрук, но тъй като прозвуча приемливо, всички ние го приехме и се придържахме към него.

— Какво? — Гарсия погледна партньора си така, сякаш беше извънземен.

Робърт, който беше запомнил наизуст цялата гатанка, отново цитира първата част.

— Ще ме намериш на място, където хората трябва да мълчат, но не тук. Където трябва да намериш стихове, но не тук. Където трябва да идват да учат ученици, жадни за знания, но не тук. Лушън не каза "но вече не", а "но не тук".