![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Ентусиазмът на Киви беше пресечен като с нож, но сега срещу нея не беше Езр Вин.
Съветът не прие веднага идеята и всички заговориха в един глас. Младшите офицери, включително и Дием, настояваха скалната маса да бъде разпръсната на по-малки части по време на Изгрева, а запасите от летливи вещества да се прехвърлят откъм сенчестата страна на големия диамант. Дявол да го вземе този Нау, операцията щеше да бъде много рискована. Тринли на свой ред се наежи и взе да крещи, че всичко това вече го е обяснил на Новородените.
Езр удари нетърпеливо по масата, после още веднъж, по-силно.
— Тишина, моля. Тази работа така или иначе трябва да се свърши. Най-добрият начин да помогнем на хората си е добре да обмислим как точно да постъпим и после да поемем отговорността за своето решение. Предполагам, че ще получим и помощ от Новородените. Само трябва да намерим правилния подход да я поискаме.
Сега всички се обърнаха към него. „Колко ли от тях участват в заговора?“, зачуди се той. Дали и Киви не беше вътре? След няколко секунди разгорещени спорове отново се озоваха там, откъдето бяха започнали: не им оставаше нищо друго, освен да раболепничат и да се молят. Джими Дием се облегна назад и въздъхна.
— Добре, ще направим каквото ни е наредено. Така поне сме сигурни, че имат нужда от нас. Нека обаче притиснем Нау и го накараме да освободи някои от нашите специалисти.
Около масата се разнесе одобрително мърморене. Вин за миг спря поглед върху Джими, после бързо отклони очи. Дали така ще успеят да освободят някои от заложниците? Не биваше да хранят големи надежди. Но сега Езр знаеше със сигурност кога точно ще започнат да действат заговорниците.
11.
Май щеше да е най-добре, ако нарекат Изчезващата „стария приятел“. Нейната унищожителна сила беше известна още на древните астрономи от Старата земя. За по-малко от осемстотин секунди звездата, фигурираща в каталога като „самотно кафяво джудже (с особености)“ преминаваше от магнитуд 26 на магнитуд 4. За период от трийсет и пет години обектът ставаше невидим, а през това време за него се правеха догадки и се появяваха различни теории. Още от древността наблюдаваха внимателно звездата, но мистерията около нея оставаше неразгадана. Веднага след първоначалното избухване излъчването имаше огромна мощ, но после светлината ставаше съвсем равномерна. Изчезва, появява се, изчезва, появява се… Това ставаше на всеки 250 години, а появата й можеше да се предвиди до секунда.
По време на хилядолетната си история човешката цивилизация се настани трайно далеч извън Слънчевата система на Земята. Изучаването на Изчезващата ставаше все по-прецизно и задълбочено и се правеше от все по-близко разстояние.
Най-накрая хората стигнаха до системата на Изчезващата и вече брояха секундите до нейната поредна поява.
По този случай Томас Нау дръпна една прочувствена реч, която завърши с думите:
— Това ще бъде наистина невероятен спектакъл.
Бяха се събрали в главната зала на лагера, за да наблюдават появата на звездата. Помещението беше претъпкано и поддаваше дори под натиска на леката гравитация на астероида. Отвън специалисти на Новородените наблюдаваха внимателно довършителните работи. На борда на корабите имаше разположени малки екипажи. Но Езр знаеше, че повечето Чуенг Хо и онези от Новородените, които в момента не са на смяна, се намираха в главното помещение. Хората от двете страни се държаха любезно, почти приветливо едни с други. От нападението бяха изминали четиридесет дни. Носеха се слухове, че охраната на Новородените ще бъде намалена до минимум след Изгрева.
Езр висеше близо до тавана. Сега като го лишиха от неговия шлем не му оставаше нищо друго освен да наблюдава само екраните по стените. От мястото си имаше прекрасна гледка към три от тях. Поне когато пред него не преминаваха други от присъстващите. Единият от екраните показваше пълния диск на Изчезващата. Другият предаваше картина от един от микросателитите, който летеше ниско в орбитата на звездата. Даже от петстотин километра повърхността й не изглеждаше заплашително. Гледката можеше да бъде сбъркана с тази от кораб, прелитащ над светъл облак. Ако не беше унищожителната й гравитация, досега хората да са кацнали на нея. През екрана бавно преминаваха „облаци“, а под тях проблясваше червеникаво сияние. Беше тъмночервената повърхност на кафявото джудже. Нищо не предвещаваше катаклизма, който щеше да настъпи след… шестстотин секунди.