![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Най-после вратата на апартамента бавно се отвори.
Появи се руса жена — навярно доктор Касади. Бе облечена в скъп светлосин костюм с множество златни копчета, но беше боса. Изглеждаше изплашена и ядосана.
— Какво искате? — попита тя. — Какво, по дяволите, става тук? Знаете ли какво правите? Прекъснахте терапевтичен сеанс.
73.
Джефри Шейфър се появи в рамката на вратата и застана на няколко крачки зад раздразнената доктор Касади. Беше висок и внушителен, с много руса коса.
Това ли е Невестулката?
— Какъв, по дяволите, е проблемът? Кой сте вие, сър, и какво искате? — попита той с отчетлив английски акцент.
— В сградата е станало убийство — казах. — Аз съм детектив Крос. — Показах служебната си карта.
Надникнах зад гърбовете на Шейфър и доктор Касади, опитвайки се да забележа нещо, което да ми даде повод да вляза в апартамента. По первазите на прозорците имаше множество саксии с цветя — филодендрони, азалии, бръшлян. Пастелни килими, мека мебел.
— Не. Тук със сигурност няма убиец — каза жената. — Напуснете веднага.
— Трябва да направите това, което ви казва дамата — заяви Шейфър.
Той не приличаше на убиец. Беше облечен в тъмносин костюм, бяла риза, вратовръзка, кърпичка в малкото джобче. Безупречен вкус. Напълно невъзмутим и спокоен.
После погледнах обувките му. Почти не повярвах на очите си. Боговете най-после ми се усмихваха.
Насочих глока си към Шейфър. Към Невестулката. Приближих се до него и коленичих. Цялото ми тяло трепереше. Огледах левия крачол на панталона му.
— Какво, по дяволите, правите? — попита той и се дръпна назад. — Това е абсурдно. Аз съм от британското посолство — заяви след това Шейфър. — Повтарям, аз работя в британското посолство. Нямате никакви права спрямо мен.
— Полицаи — извиках двамата патрулни, които още стояха пред вратата. Опитах се да действам спокойно, но не успях. — Елате тук да видите нещо. Виждате ли това?
И двамата полицаи се приближиха до Шейфър. Те влязоха в дневната.
— Веднага напуснете апартамента ми! — почти извика доктор Касади.
— Свалете панталона си — казах на Шейфър. — Вие сте арестуван!
Шейфър повдигна крака си и го огледа. Видя едно тъмно петно, кръвта на Патси Хамптън, върху маншета на панталона си. В очите му пробяга страх и той загуби спокойствието си.
— Вие сте сложили тази кръв там! Вие го направихте — извика ми той. После извади служебната си карта. — Аз съм служител на британското посолство. Няма да приема тези възмутителни действия. Имам дипломатически имунитет. Няма да сваля панталона си. Веднага се обадете в посолството! Настоявам на дипломатическия си имунитет.
— Веднага излезте от тук! — извика силно доктор Касади. После избута единия полицай.
Точно това бе необходимо на Шейфър. Той се освободи и изтича през дневната. Втурна се в първата стая по коридора, затръшна вратата и я заключи.
Невестулката се опитваше да се измъкне. Не можеше да стане; нямаше да му позволя. Стигнах до вратата секунди след него.
— Излез от там, Шейфър! Арестуван си за убийството на детектив Патси Хамптън.
Доктор Касади изтича по коридора към мен, като пищеше гръмогласно.
Чух да се пуска водата в тоалетната. Не, не, не! Дръпнах се настрани от вратата, после се засилих и я ритнах с всичка сила.
Шейфър си сваляше панталона, като стоеше на един крак. Хвърлих се срещу него, съборих го, после го притиснах с лице към пода. Той крещеше и ме псуваше, размахваше ръце и се опитваше да се измъкне. Притиснах лицето му още по-силно към плочките на пода.
Доктор Касади се опитваше да ме издърпа от Шейфър. Дереше лицето ми, налагаше ме по гърба с юмруци. Двамата полицаи едва успяха да я усмирят.
— Не можете да се държите така с мен! — крещеше Шейфър с пълно гърло, като се извиваше и риташе под мен като непокорен жребец. — Това е незаконно! Имам дипломатически имунитет!
Обърнах се към полицаите.
— Закопчейте го.
74.
Беше дълга и много тъжна нощ във „Фарагът“ и аз успях да си тръгна чак след три. Никога преди не бяха убивали мой партньор, въпреки че веднъж замалко не бях загубил Сампсън в Северна Каролина. Осъзнах, че вече бях започнал да възприемам Патси Хамптън като партньор, като приятел. Поне бяхме прибрали Невестулката в ареста.