Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

Клетият Дроузи сваля гащичките от главата си.

— Ъ, извинете, Мистър Моар… просто шега. Ха, ха, ха — казва той, добавяйки закачлив, театрален смях.

— Това ли ви е представата за хумор? Да ровите из нещата на хората? Да се държите като животно, използвайки бикините на дъщеря ми!

Точно тоя лаф ме накара да избухна в смях. Смеех се и не можех да спра. Изтребителят Бигълс прави вертикално излитане. Гърчех се като грешен червей и чувствах как лицето ми почервенява.

— Ъъ-ха-ха-ъъ…

— Какво е толкова смешно? — обърна се той към мене. — Смятате това за страшно смешно, така ли? Този… шибан, перверзен имбецил да рови из бельото на дъщеря ми!

— Съжалявам… — тихо изфъфли Дроузи преди още да се овладея.

— Съжалявате? За малко да ви повярвам! Имате ли деца? А?

— Да, имам две момчета — каза Дроузи.

— И смятате, че е нормално един баща да се държи по подобен начин?

— Казах, че съжалявам. Глупаво беше от моя страна. Просто исках да си направя майтап. Сега какво предпочитате — да поговорим за това как трябва да се държат бащите или да свършим бързо работата с моя приятел? И в двата случая си плащате. Кое избирате?

Реших, че Дроузи е супер, но копелето Моар съвсем не мислеше така.

— Взимайте си инструментите и се омитайте. Ще ви платя само за работата, която сте свършили. Трябва да се радвате, че няма да докладвам за вас в полицията!

Докато събирахме, копелето идваше от време на време и мрънкаше. Пичът явно не осъзнаваше, че продължава да размотава гащите на дъщеря си със себе си, стискайки ги здраво в едната си ръка.

След това с Дроузи се забихме в кръчмата.

— Тъпо стана, че не успях да ти направя навреме знак, Дроузи. Музиката е виновна. Изобщо не чух как се е промъкнало коварното копеле. В един момент просто изникна отникъде и започна да те зяпа как изпълняваш своя малък танц.

— Случват се тия работи, Лойд — усмихна се Дроузи. — Затова пък добре се посмяхме. Видя ли му лицето на тоя шибаняк?

— А ти видя ли своето?

— Мани — избухна в смях той.