Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

Бирата беше пресушена и Воугън се отправи към бара.

Това беше положението, когато се виждахме с Воугън. Той беше човек с чувство за отговорност, женен мъж и родител. Така че всеки път, когато му се отвореше възможност, опитваше да излее в гърлото си максимално количество алкохол. А той не се шегуваше. Слава Богу, че бях на наливна „Бекс“. За нищо на света не бих пил шотландска бира, особено Макюънс, тази пълна с отрови пикня. Бирата се лееше с нарастваща скорост и започнах направо да се задъхвам. Старото копеле Ерик, увлечен от атмосферата и изобилието, изглеждаше сякаш и той си бе дръпнал няколко магистралки.

След бързото пресушаване на следващата халба, той донесе още бира и по едно малко.

— Боже господи! — казах аз. — От този човек можеш да очакваш всякакви изненади!

— Напълно вярно — каза брат ми. Воугън беше пуснал благосклонна усмивка от типа тези-са-откачени-копелета-но-въпреки-всичко-аз-ги-обичам. Това някак ме накара да го почувствам по-близък.

— Трябва да идеш да видиш мама и татко — каза Воугън.

— Да — съгласих се виновно аз. — Смятах да прескоча, за да им оставя ония записи, които им направих. Мотуан, ритъм енд блус.

— Чудесно. Ще ги зарадваш.

— Ъхъ, записал съм Марвин, Смоуки, Арета и още подобни — казах аз и бързо смених темата, обръщайки се към Ерик. — Виж какво, Ерик, тоя номер дето го направи, значи — започнах аз.

— Да бе — прекъсна ме Ерик. — Воугън трябваше да свие платната, без да го обиждам! — засмя се Ерик. — Очаквай неочакваното!

— Та-та-та-та, та-та-та — похванах темата от „Зоната на здрача“, после се сетих нещо — Виж, Ерик, да не би фамилията ти случайно да е Кантона?

— Е, не, Стюарт съм — отвърна той.

— Просто в последния ти удар имаше нещо, нещо много негово — започнах да се треса от смях, истинска доза от Изтребителите. Ерик също се кискаше. — Как само отнесе шибания Воугън Райън…

— Хубаво де… хайде стига — намръщи се Воугън.

— Уахаха, хо-хо, ха-ха, Кантона — започнах аз, увличайки Ерик.

Няколко възрастни двойки и копелета от групичките, които кротко си пиеха, се заобръщаха към нас.

Окуражени, старият Ерик и аз се изправихме и започнахме да танцуваме канкан: на, на, на, на, на, на, на, на, на, на, на, на, на…

— Ей, Вие, стига толкова. Тук има хора, които са дошли да изпият по едно на спокойствие — обажда се някакъв пъпчив с блейзър и емблемка.

— Добре, няма проблеми! — цепи се Ерик и после по-тихо, но достатъчно високо, за да го чуят всички, казва — Къв му е проблемът на тоя, а?

— Стига, Ерик… — намесва се Воугън. — Лойд не е член на клуба.

— Хубаво, но момчето е записано. Записано е в списъка на гостите. Няма проблеми. Нищо лошо не сме направили. Както казвам, няма проблеми — поклати Ерик глава.