![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
Жертвата седеше и ревеше пред телевизора, пушейки цигара от цигара. Единствените думи, които каза, бяха:
— Имаш ли цигари, Лойд…
Каза го с онзи бездиханен, стържещ глас. Най-сетне си тръгнаха и аз занесох супата на Мисис Маккензи. През уикенда щях да ходя в Глазгоу да се видя с някои приятели. Не можех повече да издържам в Единбург, просто нямах търпение да тръгна. Лошото беше, че обещах на едно приятелче, Дроузи, да му помогна на другия ден, което хич не ме кефеше, но щях да изкарам малко сухо за през уикенда.
7. Хедър
Щастливи семейства.
Аз и Хю, мама и татко. Татко и Хю говорят за политика. Татко е за национална здравна система, докато Хю твърди, че трябва да изградим:
— … едно по-отговорно общество. Именно затова хората трябва да имат право да избират формата на здравеопазване и образование, която предпочитат.
— Това са глупостите на Торите — казва татко.
— Мисля, че не трябва да си затваряме очите пред фактите — онзи старовремски социализъм, такъв какъвто го разбирахме навремето отдавна е мъртъв. Сега въпросът е как да се помирят интересите на различни групи в едно по-широко диференцирано общество. Необходимо е да се вземе най-доброто от традиционните леви и десни философии.
— Е, страхувам се, че винаги ще си остана на страната на лейбъристите…
— Аз също съм лейбърист и винаги съм бил такъв — надува се Хю.
— Но ти си от новите лейбъристи, Хю — казвам аз.
Майка ми ме поглежда неодобрително.
Хю изглежда малко стреснат.
— Какво?
— Ти си от новите лейбъристи. Тези като Тони Блеър. Което всъщност означава тори, с тази разлика, че Мейджър е по-ляв от Блеър. Блеър е по-мека версия на Майкъл Портильо, което означава, че ще се справи по-добре от него.
— Смятам, че нещата са малко по-сложни. Хедър — казва Хю.
— Не, не мисля така. Какво ще направят лейбъристите за работещите хора в тази страна, ако отново вземат властта? Точно нищо.
— Хедър… — казва Хю отегчено.
— Ами, боя се, че винаги ще гласувам за лейбъристите.
— Лейбъристите и Торите на днешно време са абсолютно едно и също нещо — казвам на двамата.
Хю обръща поглед към майка ми, сякаш да се извини за поведението ми. Постигаме мълчаливо съгласие да преминем към друга тема и татко казва:
— Нямаше да е никак добре, ако всички бяхме на едно мнение, нали?
Останалата част от вечерта премина доста монотонно. Навън, в колата, Хю ми казва:
— Някои хора поразиграха малко болшевизъм тази вечер.
— Казах само това, което намирам за вярно. Защо го правиш на проблем?
— Не го правя аз, а ти. Нямаше защо да си толкова войнствена.
— Не съм била войнствена.
— Беше малко, скъпа — усмихва се той, поклащайки глава. Поглежда ме с оня поглед на малко момченце и ми се иска да го убия, защото не мога да избегна ужасната нежност, която това предизвиква у мен.
— Биваш гадже — казва той — с американски, гангстерски акцент и стисва коляното ми. Почувствах се щастлива от беса, който се надигна отвътре в мен и заличи следите от предишната нежност.
8. Лойд
Дроузи и аз сме в онова гето в Гъмилиленд. Може би в Карик Ноуи или Клинтън Мейнз. Скапан съм и ме мъчи махмурлук в микробуса.
— Само да сложим первази на паркета и да оправим вратите. Става за нула време — казва той.
Дроузи сякаш се смее през цялото време, защото по принцип има такива очи, а и е сложил очила във формата на бутилчици от кола. От него винаги лъха нещо положително. Преди години работихме заедно в една фабрика за панели в Ливингстън и той, след като напусна и захвана собствен бизнес, винаги ми се обаждаше като изпадне нещо. Това страхотно кефеше душата на Мистър Л. О. Й. Д.
Мъжът в къщата, Мистър Моар, ни направи чаша чай.
— Ако имате нужда от нещо, момчета, просто свиркайте. Ще бъда в градината — каза той бодро.
Както и да е, изнасяме се към стаите и аз започвам да се освествам, защото срещата с момчетата от Глазгоу наближава с всеки изминал миг. Дроузи и аз сме в някаква стая, в която очевидно живее съвсем младо гадже. На едната стена виси плакат на пича от Оейзис, а на другата на оня от Праймъл Скрийм и копелето от Блър. Най-близо до леглото обаче е сложен пичът от Тейк Дет, онзи дето напусна. Има и достатъчно записи. Пуснах тавата „Парклайф“ на Блър, защото си падам по едноименната песен, където се чува гласът на пича, който играе в „Куадрофониа“. Жесток филм.