![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Съблюдаване на правилника, а Ерик — подсмихвам се аз.
— Ситуацията е под контрол — потвърждава стоически Ерик.
— Струва ми се, че един от членовете, Мосю Воугън Буст, по-скоро би трябвало да се замисли за скорошното спортно поражение, което претърпя, n’est-ce pas, Мосю Кантона? Той майше е малько ядошан, уи?
— Je suis une booler8 — кикоти се Ерик.
— Не си прав, Лойд — дудне Воугън — Просто искам да кажа, че ти не си член на клуба. Ти си гостенин. За теб отговарят хората, които са те довели. Само това исках да кажа.
— Да… но няма никакъв проблем… — мотолеви Ерик.
— Нещо като клуба, в който ходиш самият ти. Онова място по Веню. Как се казваше?
— Пюър.
— Точно така. Все едно аз да дойда в Пюър и ти да трябва да ме запишеш…
— Като свой гостенин — изпръхтях аз, хилейки се неудържимо само при мисълта как го правя. Чух, че и Ерик зацвили след мен.
— Като твой гост… — започна да се киска и Воугън.
Помислих си — пак направих мазалото. Аз, изтребител Бигълс, който кръжи над Града-на-Скапаняците… Старият Ерик започна да се задъхва, когато Воугън продължи:
— Като гост на своя брат Лойд, в често посещавания от него затворен висш клуб…
Сепна ни звукът от давещия се Ерик, който повърна върху масата. Загубенякът с блейзъра и емблемата скочи и му грабна халбата.
— Толкова беше! Марш навън! Бързо!
Воугън му изтегли чашата от ръцете:
— Съвсем не беше толкова, Томи!
— Мамка му, това е! Стига вече! — сряза го шибанякът.
— Ти какво си мислиш, че можеш да идваш, ей така, на нашата маса и да казваш какво стига и какво не стига? — заяде се Воугън.
Потупах Воугън по гърба и след като му помогнах да се изправи, го заведох в тоалетната.
— Това е от рибата — започна да се обяснява той, задъхвайки се между изблиците повръщня, които се сипеха в тоалетната чиния.
— Добре, Ерик, няма проблеми, човече. Нищо страшно — казах аз окуражително. Все едно бях у Нез и се опитвах да успокоя Уудси, който редовно изперква, но истината е, че го правех за един загубен дъртак в боулинг клуб.
Завлякохме Ерик вкъщи. Беше стара къща с врата направо на улицата. Облегнахме го на нея, позвънихме и се скрихме. Някаква жена отвори, вкара го вътре и блъсна здраво вратата зад себе си. До нас достигаха звуци, като от удари и виковете на Ерик:
— Недей, Бети… съжалявам, Бети… не ме удряй…
После отидохме у Воугън. Яденето беше малко спаружено и Фиона не се изкефи, като ни видя на кой хал сме. Не ми се ядеше нищо, но се тъпчех с показен ентусиазъм.
Почувствах се натежал и някак неловко, затова тръгнах рано, решавайки да вървя пеша до пристанището. Тъкмо тръгнах по Лий Уок, когато на отсрещния тротоар забелязах Отровната. Пресякох.
— Къде си тръгнала? — попитах.
— Връщам се у вас. Обадих се на Соло и той помоли да му занеса малко стока. Ти си поркан!
— Да, малко.
— Взе ли спийдбол?
Известно време не можах да стопля.
— Не… не съм ходил. Срещнах едно друго копеле и знаеш как е…
Изведнъж почувствах как ме обхваща паника.
— Къде е Жертвата?
— У вас.
— Мамка му!
— Какво има?
— Жертвата е болна от булимия! Сигурно е омела всичките ми покупки! Не трябваше да я оставяш сама!
Забързахме към къщи. Жертвата бе изяла и повърнала трите карфиола, които бях набелязал за супата на Мисис Маккензи.
Трябваше да ходя при скапаните китайци, за да купувам скъпите им, почти изгнили зеленчуци, но за да съм честен, трябва да отбележа, че те доста често са ми бутали някоя лира или пиене, когато съм я загазвал. Приготвянето на супата в полупияно състояние ми отне сякаш години. Отровната ми даде няколко хапа LSD в замяна на парите, които тъпата кучка ми дължеше.
— По-полека с този стаф, Лойд, прави бизнес с него — каза тя.
Тръшна се на пода и известно време въртя телефони. Трябва да си призная, че Отровната съвсем не беше за изхвърляне. Справяше се доста добре. Беше с къса тениска и забелязах, че на пъпа си имаше халка.
— Добра работа — извиках й аз. Тя вдигна палците си, изтанцува някакъв странен кратък танц и ми пусна откачената си, отвратителна усмивка. Ако в Холивуд можеха да възпроизведат тази ужасна паст сигурно щяха да направят много пари.
8
„Аз съм играч на боулинг“ (фр.). — Б.пр.