Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
Усилията му бяха възнаградени — върхът на една от мачтите на „Победа“ хвръкна. Хората на Льо Ватур не успяха да центрират добре оръжията и гюлетата от втория изстрел прелетяха високо над носа на „Танцуващия дявол“ и цопнаха във водата. Или може би всичко се дължеше на отличната маневра на кораба, ръководен от Кайл? Каквато и да бе причината, стрелците на Диабло успяха да покосят и втора мачта. После оръдията на „Танцуващия дявол“ се насочиха към корпуса, но за щастие не нанесоха големи поражения, освен дупка близо до ватерлинията. Извадиха късмет и не уцелиха склада с муниции на палубата, а пламналият пожар бе бързо потушен.
Диабло се усмихна доволно — на борда на „Победа“ бяха избухнали няколко малки пожара. Никой не изглеждаше достатъчно голям, за да го потопи, но толкова много моряци се занимаваха с гасенето им, че оръдията на Льо Ватур скоро замлъкнаха. Диабло използва паузата и приближи „Танцуващия дявол“ съвсем близо до „Победа“.
— Извадете талпите, ще се прехвърлим на „Победа“! — гласът му надвика шума от битката и възторжените викове на хората му. — Оставете Льо Ватур на мен!
След минути хората му бяха на борда на „Победа“ и се впуснаха в ръкопашен бой. Отдавна не бяха се радвали на оживена битка и всички бяха зажаднели за кръв. Диабло съзря Льо Ватур на квартердека ухилен презрително със сабя в ръка.
— Хайде, дяволско изчадие — предизвика го французинът. — Отдавна чакам този момент. Откакто уби Черния Барт и задигна кораба му.
По лицето на Диабло се изписа учудване.
— Черния Барт си го заслужи. — Той бавно се изкачваше по стълбата към квартердека. — Ако не аз, друг щеше да оглави бунта. Барт бе жесток, извратен човек и светът стана по-добро място за живеене след кончината му. Защо го жалиш толкова?
— Черния Барт ми бе като баща. От години чакам да отмъстя за смъртта му.
Замахна злобно със сабята и острието почти засегна корема на Диабло — той си глътна въздуха, за да не бъде прорязан.
— Къде е Девън? — Диабло въртеше сабя и с лекота отблъсна втората атака на Льо Ватур. — На борда на „Победа“ ли е? Тежко ти, ако си я наранил.
Льо Ватур диво се изсмя и наново се насочи към Диабло.
— Твоята любовница съвсем доброволно дойде при мен.
Изпълнен с невероятен гняв, Диабло стисна зъби и отскочи встрани, парирайки поредния устрем на Льо Ватур.
— Негодник такъв! Девън на кораба ли е, или не?
— Закъсня, Диабло. Дамата вече е в Англия. Тя е доста приятно парче и напълно разбирам неохотата ти да я изпуснеш. Ние станахме… доста близки по време на пътуването й с „Победа“. Това бе част от сделката — похвали се той, доукрасявайки лъжата с лукава усмивка.
— Гаден, коравосърдечен измамник! Девън никога не би позволила да я докоснеш.
Приказките секнаха и двамата се съсредоточиха върху намеренията си: всеки искаше да убие другия. Около тях битката продължаваше с нестихваща сила. Двата екипажа бяха равностойни — еднакво смели и съобразителни, но хората на Диабло, водени от невероятна преданост, скоро извоюваха превес. И Диабло, и Льо Ватур вече имаха по няколко несъществени порязвания. Неочаквано двама от хората на Льо Ватур скочиха с размахани саби на стълбата към квартердека. По петите им бяха двама от „Танцуващия дявол“. Неволно единият бутна Диабло и в опита си да запази равновесие той падна на коляно. Ухилен коварно, Льо Ватур реши, че е победил и се хвърли с цялата си злоба напред, но Диабло, надхитрил не един и двама от лукавите си врагове, се оказа многократно по-прозорлив от подлия пират. Нарочно приклекна ниско, за да предизвика Льо Ватур да се насочи към оголената му гръд. Все със същата зловеща усмивка французинът наистина се втурна напред, ала какво бе изумлението му да види как Диабло се изтъркаля акробатично и сега, вече изправен, е застанал с насочена сабя пред Льо Ватур и забива острието в корема му. Очите на Льо Ватур се разшириха и в следващия миг станаха безизразни той се строполи на палубата мъртъв.
Смъртта на Льо Ватур сложи край на битката. Претърсиха внимателно целия кораб и откриха сандък със злато, скрит в капитанската каютата, още пари, други богатства и голяма колекция от ценни предмети. Макар трюмовете да бяха празни, както бе подозирал Диабло, „Победа“ донесе изненадващо богата плячка за екипажа на „Танцуващия дявол“.
На оцелелите моряци от екипажа на Льо Ватур предложиха и те охотно приеха да се присъединят към Диабло. Ранените бяха прехвърлени на борда на „Танцуващия дявол“, а корабът на Льо Ватур бе подпален. С непроницаемо като маска лице Диабло наблюдаваше, без да трепне как „Победа“ се накланя и бавно потъва във водата. Според него това бе заслужен край за човек, донесъл му единствено злини.