Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Познаваш ли я добре?
— Моля, моля! — Силк изглеждаше малко обиден. — Разбира се, че я познавам добре.
— Не го взимай толкова надълбоко — приключи Улф.
Уличката, по която ги поведе Силк, беше тясна, пуста и вонеше, ала ги изведе до южната порта на града и скоро те отново се озоваха на главния път.
— Не би било зле сега да изминем по-голямо разстояние — каза Улф, заби пети в хълбоците на коня и се понесе в галоп напред. Продължиха да яздят дълго след падането на мрака. Луната, която изглеждаше болезнено подута, бавно се издигна над хоризонта и изпълни нощта с бледа светлина, която сякаш изсмука цветовете от всичко наоколо. Накрая Улф спря.
— Хайде да се отклоним от пътя и да подремнем няколко часа. Ще продължим рано сутринта. Ще ми се този път да сме по-далеч от Брил.
— Защо не отидем ей там? — предложи Дурник и посочи малка горичка, която се чернееше недалеч от пътя.
— Да, добре ще бъде — реши Улф. — А още по-добре ще е да не палим огън.
Поведоха конете сред дърветата и извадиха одеялата си от вързопите. Светлината на луната се процеждаше през клоните и осейваше покритата с листа земя със светли петна. Гарион си намери едно равно местенце, зави се в одеялата и след като се повъртя малко, заспа.
Внезапно се събуди. Очите му бяха заслепени от светлината на десетина факли. Тежък крак беше стъпил на гърдите му; върхът на меч беше притиснат здраво и съвсем неприятно в гърлото му.
— Никой да не мърда! — заповяда груб глас. — Всеки, който направи и най-малкото движение, ще бъде убит!
Гарион се вцепени, обхванат от паника; опряното острие в гърлото му се впиваше в кожата му. Той завъртя глава и видя, че всичките му приятели се намират в същото положение като него. Двама груби войници държаха Дурник, който беше останал на пост — в устата на ковача беше пъхнат парцал.
— Какво означава това? — обърна се Силк към войниците.
— Ще разбереш — избоботи главатарят им. — Вземи им оръжията! — Когато войникът махна с ръка, Гарион забеляза, че два от пръстите на дясната му ръка липсват.
— Тук има някаква грешка — започна Силк. — Аз съм Радек от Боктор, търговец. Ние с моите приятели не сме сторили нищо лошо.
— Изправи се — заповяда безпръстият войник, оставяйки без внимание възраженията на дребния мъж. — Ако някой от вас опита да се измъкне, ще убием останалите.
Силк се изправи, нахлупи шапката си и заяви:
— Ще съжалявате за това. Имам влиятелни приятели в Толнедра.
Войникът сви рамене и отсече:
— Това за мен няма никакво значение. Аз получавам заповедите си от граф Дравор. Той ми нареди да ви арестувам и да ви заведа при него.
— Добре — каза Силк. — Хайде тогава да видим що за птица е този граф Дравор. Ще приберем всичко необходимо оттук. Няма никаква нужда да размахвате сабите си. Ще дойдем с вас мирно и тихо. Никой от нас няма да направи нищо, с което да ви ядоса.
Лицето на войника с трите пръста помрачня — това се видя дори в светлината на факлите.
— Не ми харесва тонът ти, търговецо.
— А на тебе не ти плащат, за да харесваш моя тон, приятелю — отвърна Силк. — Плащат ти да ни съпроводиш до граф Дравор. Няма ли да тръгваме най-сетне? Колкото по-скоро стигнем там, толкова по-бързо ще се оплача от твоето поведение.
— Докарайте конете им — изръмжа войникът.
Гарион беше успял да се добере до леля Поул и тихо я попита:
— Не можеш ли да направиш нещо?
— Без приказки! — почти излая войникът, който го беше пленил.
Гарион се изправи безпомощно, впил поглед в меча, опрян в гърдите му.
ГЛАВА 14
Къщата на граф Дравор беше голяма бяла сграда, издигната в средата на широка морава, заобиколена от всички страни с добре подрязан жив плет и подредени в строг, симетричен ред градини. Пълната луна, блеснала над главите им, осветяваше всяка подробност от пейзажа, докато яздеха по настлания с бял чакъл обиколен път, който водеше до къщата.
Когато стигнаха в двора между къщата и западната страна на градината, войниците им заповядаха да слязат от конете, после ги наблъскаха в някакъв дълъг коридор и вкупом ги отведоха до тежка полирана врата.
Граф Дравор беше слаб, невзрачен на вид мъж с големи торбички под очите. Беше се разположил в кресло, поставено в центъра на богато мебелирана стая. Вдигна поглед, когато влязоха, и по лицето му се появи почти приятна сънлива усмивка. Плащът му беше бледорозов на цвят, а по ръба и около ръкавите беше украсен със сребриста бродерия, изтъкваща неговия ранг. Дрехата му обаче беше доста смачкана и не особено чиста.
— Кои са тези гости? — изрече той едва чуто, сливайки отделните думи.
— Затворниците, милорд — обясни мъжът с трите пръста. — Онези, които ми заповядахте да арестувам.