Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Тогава някой ден аз трябва да стана много богат — въздъхна толнедранецът. — Ала аз ви задържах прекалено дълго, добри ми Радек. Желая ви бързо пътуване и студено време в Тол Хонет, за да се увеличи цената на вашите вълнени платове.
Силк направи официален поклон, отново яхна коня си и изведе дружината от територията на митницата.
— Прекрасно е човек отново да навлезе в Толнедра — изрече възхитено той, когато чужди уши не можеха вече да ги чуят. — Обожавам аромата на измамата, покварата и интригите.
— Ти си лош човек, Силк — подметна Барак. — Тази страна е истинска помийна яма.
— Разбира се, че е така — изсмя се Силк. — Ала пък не е скучна, Барак. В Толнедра човек никога не изпитва скука.
С падането на вечерта се приближиха до едно добре уредено толнедранско село и спряха да пренощуват в солидна, добре поддържана странноприемница. Храната беше вкусна, а леглата — чисти. На следващата сутрин станаха рано и след закуска, яхнали конете, с тропот излязоха от двора на странноприемницата и се отправиха по калдъръмената улица, обляна от особената сребриста светлина, каквато се появява винаги преди изгрев слънце.
— Хубаво място — одобрително каза Дурник, загледан в белите каменни къщи с червени керемидени покриви. — Всичко е спретнато и подредено.
— Това отразява качествата на толнедранския ум — подчерта господин Улф. — Те обръщат голямо внимание на подробностите.
— Това не е лоша черта — отбеляза Дурник.
Улф тъкмо се канеше да отговори, когато двама мъже с кафяви мантии изскочиха от полумрака на съседната улица.
— Внимавайте! — извика онзи, който тичаше отзад. — Той е полудял!
Мъжът, който бягаше напред, бе стиснал главата си с ръце; лицето му, изкривено от конвулсии, изразяваше неописуем ужас. Конят на Гарион се изплаши, защото лудият се спусна право срещу него; младежът вдигна дясната си ръка, за да отблъсне умопобъркания, но в мига, когато докосна челото на мъжа, почувства как странен прилив напира като вълна в ръката и дланта му — някакво изтръпване, сякаш изведнъж в пръстите му се бе вляла огромна сила. Умът му се изпълни със страхотен рев. Очите на лудия станаха безизразни и той се строполи на калдъръма, като че ли Гарион му бе нанесъл страшен удар.
Барак бързо вкара коня си между Гарион и падналия и викна:
— Какво става?
— Ние сме от Мар Терин — отговори вторият непознатият. — Брат Обор не можеше да повече да понася духа, вселил се в него, затова получих разрешение да го заведа в неговия дом, докато лудостта му отмине. — Той коленичи над падналия и каза обвиняващо: — Не трябваше да го удряш толкова силно.
— Не съм го удрял — възрази Гарион. — Само го докоснах. Мисля, че той припадна.
— Как да не си го удрял! — викна монахът. — Виж белега на лицето му.
Върху челото на изпадналия в безсъзнание мъж се виждаше грозна червена ивица.
— Гарион — заговори леля Поул, — може ли да правиш само онова, което ти казвам, без да задаваш въпроси?
Гарион кимна.
— Слез от коня си. Отиди при човека на земята и постави дланта си върху челото му. После му се извини, че го събори.
— Сигурна ли си, че това няма да е опасно, Поулгара? — попита Барак.
— Всичко ще бъде наред. Прави каквото ти казвам, Гарион.
Гарион колебливо се приближи до падналия, протегна ръка и постави дланта си върху грозната червена ивица.
— Съжалявам — каза той. — Надявам се, че скоро ще се оправиш. — Отново почувства прилива на вълната в ръката си, ала сега беше съвсем различно от първия път.
Очите на лудия се избистриха, после започнаха да примигват.
— Къде съм? — попита той. — Какво се е случило? — Гласът му звучеше съвсем нормално, а червената ивица върху челото му беше изчезнала.
— Всичко е наред — каза му Гарион, без да знае защо точно го направи. — Ти беше болен, но сега си по-добре.
— Ела, Гарион — каза леля Поул. — Сега този приятел може сам да се грижи за себе си.
Гарион се върна при коня си. Мислите се гонеха с бясна скорост в съзнанието му.
— Чудо! — възкликна вторият монах.
— Едва ли — възрази леля Поул. — Ударът възстанови ума на приятеля ти, това е всичко. Понякога и това се случва. — Ала тя и господин Улф размениха погледи, в които ясно се четеше, че се е случило нещо друго — нещо неочаквано.
Пътешествениците продължиха през селото, изоставяйки двамата монаси насред улицата.
— Какво стана? — попита Дурник учудено.
Господин Улф вдигна рамене.
— Наложи се Поулгара да прибегне до Гарион — отвърна той. — Нямаше време да използваме друг начин.