Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Просто действай колкото се може по-бързо — каза леля Поул. — Нямаме време за закачки тъкмо сега. — И педантично сгъна синята пелерина върху едната си ръка.
Силк ядосано изсумтя и се премести до следващата врата.
— Наистина ли са необходими всички тези речи? — каза сърдито господин Улф, когато се измъкна от килията си. — Крякате като ято гъски!
— Принц Келдар изпита нужда да направи няколко забележки относно състоянието на бравите — уж между другото отбеляза Мандорален.
Силк се намръщи, после ги поведе към края на коридора, където две факли изхвърляха гъст пушек към почернелия таван.
— Внимателно! — настойчиво прошепна Мандорален. — Има пазач. — Брадат мъж в мръсно, прилепнало по тялото кожено палто седеше на пода, подпрял гръб о стената на коридора, и хъркаше.
— Ще можем ли да минем край него, без да го събудим? — промълви Дурник.
— Той няма да се събуди няколко часа — подметна Барак.
Огромен морав оток върху лицето на пазача беше непосредственото обяснение на думите на исполина.
— Мислиш ли, че може да има и други тъмничари? — попита Мандорален и сви юмруци.
— Имаше неколцина — отвърна Барак. — И те спят.
— Хайде тогава да се махаме оттук — предложи Улф.
— Ще вземем и Ю’дис с нас, нали? — рече леля Поул.
— Защо?
— Ще ми се да поговоря с него — обясни тя. — И то надълго и нашироко.
— Това ще е загуба на време — възрази Улф. — Салмисра се е намесила в тази работа. Това е всъщност фактът, който не трябва да забравяме. Мотивите й за тази постъпка не ме интересуват особено много. Хайде просто да се измъкнем оттук колкото е възможно по-тихо.
Минаха край хъркащия пазач, завиха на един ъгъл и с безшумни стъпки продължиха по друг коридор.
— Умря ли? — попита висок глас зад една укрепена с решетки врата, изпод която се промъкваше мъждива светлина.
— Не — отговори друг глас. — Само припадна. Ти издърпа лоста много силно. Трябва да поддържаш постоянен натиск. Иначе губят съзнание и трябва да започваш всичко отначало.
— Доста по-трудно е, отколкото си мислех — оплака се първият глас.
— Добре се справяш — рече вторият. — Винаги е тежко да работиш с машината за разтягане на кокали. Просто запомни — трябва да поддържаш постоянен натиск и да не дърпаш лоста рязко. Когато изтръгнеш цялата ръка от ставата при рамото, обикновено умират.
Лицето на леля Поул стана сурово, очите й за миг блеснаха. Тя направи незабележим жест и прошепна някаква дума. Къс, приглушен звук прозвуча в ума на Гарион.
— Знаеш ли — заговори задавено първият глас. — Изведнъж ми прилоша.
— Ами като заговори за това, да ти кажа — и аз не се чувствам добре — съгласи се вторият глас. — Онова месо, дето ни го дадоха за вечеря… как ти се стори на вкус?
— Видя ми се напълно нормално. — После дълго време не се чуха никакви думи. — Ама наистина хич не ми е добре.
Бегълците се промъкнаха на пръсти край зарешетената открехната врата и Гарион внимателно сведе очи, за да не погледне в килията. В края на коридора имаше яка дъбова порта, обкована с желязо. Силк опипа с пръсти дръжката и каза:
— Заключена е отвън.
В този миг до слуха им долетя тропот от тежки стъпки по каменното стълбище зад вратата. Разнесе се врява от гласове и груб смях.
— Някой идва — каза Хетар.
Улф бързо се обърна към вратата на близката килия, докосна ръждясалата брава и тя изщрака без засечка.
— Влизайте вътре — прошепна вълшебникът. Всички се струпаха в килията и Улф затвори вратата.
— Когато имаме повечко свободно време, бих желал да поговоря с тебе за това — обърна се към него Силк.
— Ти така добре се забавляваше, че сърце не ми даде да се намеся — добродушно се усмихна Улф. — Слушайте сега. Трябва да се справим с тези мъже, преди да разберат, че килиите ни са празни. Иначе ще вдигнат цялата къща на крак.
— Ще се справим — уверено заяви Барак.
Зачакаха.
— Отварят вратата — прошепна Дурник.
— Колко са? — попита Мандорален.
— Не мога да преценя.
— Осмина — каза твърдо леля Поул.
— Добре — реши Барак. — Ще ги оставим да минат край нас, после ще се нахвърлим върху тях изотзад. На такова място два-три писъка в повече няма да направят впечатление на никого, ала хайде да им видим сметката по-бързо.
Зачакаха напрегнато в тъмнината на килията.
— Ю’дис каза, че няма никакво значение, ако някой от тях пукне по време на разпита — каза един от мъжете навън. — Единствените, които трябва да останат живи, са старецът, жената и момчето.
— Тогава хайде първо да убием грамадния с червеното брадище — предложи друг. — Струва ми се, че обича да създава неприятности, пък и вероятно е прекалено тъп, за да знае нещо наистина ценно.