Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Трябва да направим нещо — възкликна Гарион, побелял от отвращение и ужас.
— Не — безцеремонно го прекъсна Силк. — Трябва да гледаме собствената си работа. Не сме дошли тук, за да вземаме страна в местните политически дрязги.
— Политически дрязги ли? — възрази Гарион. — Та това беше преднамерено убийство. Не трябва ли поне да проверим дали е все още жив?
— Не е много вероятно — намеси се Барак. — Шестима мъже със саби обикновено добре си свършват работата.
Десетина други войници, също тъй оръфани както първата група, дотичаха на площада с извадени саби.
— Прекалено късно, Рабас — изсмя се грубиянски войникът с белега в лицето на водача на новодошлите. — Лембор вече не се нуждае от помощта ви. Току-що му се наложи малко да поумре. Изглежда, вече сте без работа.
Мъжът, когото нарекоха Рабас, спря и стисна зъби. След това по лицето му се изписа лукавство, примесено с жестокост.
— Може би имаш право, Крагер. — И неговият глас беше груб. — Обаче ние пък бихме могли да създадем нови свободни места за телохранители в гарнизона на Елгон. Сигурен съм, че той с удоволствие ще наеме добри заместници на загиналите. — И тръгна напред, описвайки с меча си опасна дъга.
В този миг се разнесе оглушителен тропот от стъпки на тичащи в такт хора и двадесет легионери, строени в две редици, се появиха на площада. Носеха къси копия и спряха между двете групи войници. После като по команда се обърнаха — едните наляво, другите надясно — и наведоха копията си, подготвяйки се за бой. Нагръдниците на легионерите бяха излъскани до блясък, оръжията и снаряжението им бяха безупречни.
— Е, Рабас, Крагер, достатъчно — остро изрече сержантът, командващ легионерите. — Искам и двамата незабавно да се махнете.
— Тези свине убиха Лембор, сержант — възропта Рабас.
— Изключително неприятно — заяви сержантът без никакво съчувствие. — Сега опразнете площада. Не искам никакви разправии, докато съм дежурен.
— Няма ли да направиш нещо? — попита Рабас.
— Ще направя — отвърна легионерът. — Ще разчистя площада. Изчезвайте оттук.
Намръщен, Рабас се обърна и поведе хората си нанякъде.
— Това се отнася и за тебе, Крагер — заповяда сержантът.
— Разбира се, сержант — отговори Крагер с мазна усмивка. — И без това тъкмо си тръгвахме.
Беше се събрала цяла тълпа; някои започнаха да дюдюкат, когато легионерите избутаха размъкнатите войници от площада.
Сержантът се огледа, намръщи се и дюдюкането мигновено престана.
Дурник остро прошепна:
— Вижте там! В другия край на площада. Това не е ли Брил?
— Брил тук? — В гласа на господин Улф прозираше раздразнение. — Как успява да пристига винаги преди нас?
— Ако се опитаме да го проследим, ще ни познае — предупреди Барак.
— Оставете това на мен — рече Силк и леко скочи от седлото.
— Той видя ли ни? — попита Гарион.
— Струва ми се, че не успя — отвърна Дурник. — Разговаря с онези мъже там. Не гледа към нас.
— Близо до южния край на града има странноприемница — бързо изрече Силк, после съблече жакета си и го привърза към седлото. — Ще ви чакам там след около час. — След това дребният мъж се обърна и изчезна в тълпата.
— Слезте от конете — лаконично нареди господин Улф. — Ще вървим пеш и ще ги водим.
Слязоха от конете и бавно ги поведоха към края на площада, като се стремяха да се движат близо до сградите и доколкото е възможно, да използват животните като прикритие от погледа на Брил.
Гарион погледна към тясната криволичеща уличка, където Крагер и неговите хора бяха завлекли протестиращия Лембор, потрепери и бързо отклони очи. Обезобразена купчина мъртва плът, завита в зелен плащ, лежеше зад калния ъгъл, кръв беше оплескала стените и мръсните камъни на калдъръма.
Целият град жужеше от възбуда като разбунен кошер.
— Лембор ли каза? — възкликна някакъв търговец с пепеляво лице и син плащ. Говореше с друг потресен човек. — Това е невъзможно!
— Брат ми току-що разговаря с човек, който бил там — отговори вторият търговец. — Четиридесет от войниците на Елгон го нападнали на улицата и му прерязали гърлото пред цялата тълпа.
— Какво ли ще се случи с нас? — прошепна първият с разтреперан глас.
— Не зная ти какво ще правиш, но аз ще се скрия. Щом Лембор е мъртъв, войниците на Елгон сигурно ще опитат да избият всички ни.
— Няма да посмеят.
— Кой ще ги спре? Е, аз си отивам у дома.
— Защо послушахме Лембор? — завайка се първият търговец. — Можеше въобще да не се намесваме в цялата тази работа.
— Вече е прекалено късно — отговори вторият. — Ще се прибера у дома и ще залостя всичките врати. — И той се обърна и побягна.